Едгар Уолъс - Лице в мрака

— Дръжте го! — извика Шенън, забелязал дотичалия полицай. Но ревът на мотора заглуши гласа му. Другата кола изви в дъга около полицейския служител и изчезна по Шафтсбъри Авеню.

Дик с мъка изпълзя от колата и помогна на Одри да се изправи на крака.

— Засякохте ли номера? — попита той.

— Да, сър — каза шофьорът. — XG 97435.

Дик се изсмя.

— Това е номерът на собствената ми кола! — поясни той — Във всеки случай приятелчето ни има чувство за хумор.

Приближи се един инспектор, който след кратък разговор с Шенън осигури кола и отиде с тях на Хеймаркет.

— Виж ти! — рече Дик, когато стигнаха жилището му и той погледна нагоре към прозорците. Бе наредил на прислужника си да не напуска всекидневната, преди той да се е върнал, а сега горе бе тъмно.

— Останете в преддверието и дръжте чантата — рече той на полицейския служител. — Одри, застанете зад инспектора.

Шенън включи осветлението на стълбите и отвори вратата на жилището си. Крушката в коридора липсваше, така че той напразно въртеше ключа. Влезе с изваден пистолет в затворената всекидневна, запали лампата и видя прислужника си Уилям да лежи в кръв пред дивана. А стоманеният сейф зееше насреща му! Разбитата врата висеше на едната си панта. Купата с безценно то съдържание бе изчезнала.

За щастие раната на Уилям не се оказа толкова опасна и когато прислужникът започна да се съвзема, Дик влезе в съседната спалня. Прозорецът й стоеше отворен. Той го затвори и пусна щорите. Освен това чекмеджетата на нощната му масичка бяха извадени, а леглото му бе разбъркано.

Излезе отново от апартамента и видя, че сега стълбите бяха тъмни.

— Кой изгаси светлината? — викна той отгоре.

— Мислех, че вие сте го направили, сър! — отговори инспекторът.

— Качете се тук и донесете чантата. Одри, моля ви, качете се и вие.

— Чантата ли, сър? Та нали вие я взехте!

— Какво? — изкрещя Шенън.

— Когато преди малко слязохте, нали ми казахте: „Дайте ми чантата и останете тук!“.

— О, невероятен идиот! Не можахте ли да го видите? — възмути се Дик.

— Беше тъмно, сър.

— А вие видяхте ли го, Одри?

Отговор не последва.

— Къде е младата дама?

— Тук долу до вратата.

Дик се завъртя и запали осветлението.

Одри бе изчезнала.

Шофьорът на таксито още чакаше. Беше видял „господина“ да излиза с чантата в ръка, а после бе излязла и дамата. Накъде бяха тръгнали и дали се движеха заедно, не можеше да каже.

За възможно най-кратко време всеки полицейски участък в Лондон бе научил за кражбата. Всички дежурни полицаи знаеха, че трябва да се оглеждат за мъж с голяма чанта, както и за точно описана млада дама в шлифер.

Уилям не можа да разкаже нищо друго, освен че е чел вестник, докато изведнъж след това всичко му се губеше.

Когато Дик изскочи забързан, за да отиде в Скотланд Ярд, срещна един цивилно облечен полицай, когото познаваше, и го попита не е ли виждал случайно Одри, но мъжът отговори отрицателно.

— Стоях горе на входа на метрото — каза той, — а там, както винаги, е голяма блъсканица. Никой не ми направи особено впечатление. Видях само да минава Слик Смит, облечен в едно съвсем прогизнало тъмносиньо палто.

— Кога беше това?

— Преди около пет минути, сър.

В Скотланд Ярд още не се бяха получили никакви съобщения, когато Шенън пристигна там, така че той се зае най-напред да издири Слик Смит.

Слик го нямаше, но хазяинът нямаше нищо против Дик да се качи и да го изчака в стаята му. Вратата бе заключена, но се отвори лесно и Дик тъкмо бе започнал да оглежда внимателно стаята, когато обитателят й влезе с усмивка и с голяма пура в единия край на устата.

— Добър вечер, капитане! — рече той живо. — Колко мило от ваша страна, че сте решили да ме посетите!

Шенън затвори вратата.

— Разкажете ми какво точно сте правили от пет часа досега!

— Това не е лесно — отвърна Смит. — Единственото, което знам, е че в девет и четвърт се намирах на Хеймаркет. Едно от кучетата ви ме видя и би било глупаво да го отричам. През останалото време скитах на-горе-надолу. Между другото бюрото на Стормър е пуснало човек по петите ми. Така че трябва само да попитате. Искам да ви кажа нещо, капитане: нека да си разкрием картите. Днес в жилището ви е станала кражба. Затова ли искате да ме арестувате?

Това хладнокръвие подразни Дик. Нервите му бяха опънати и в дъното на сърцето си той знаеше, че загубата на цяло състояние не го засяга толкова, колкото въпросът дали Одри не бе в опасност.