Едгар Уолъс - Лице в мрака

Възрастният мъж побутна към него една банкнота и рече:

— Надявам се, че по-нататък ще се чувствате по-до-бре.

Непознатият я взе, смачка я и за изненада на доброжелателя си я хвърли покрай него в празната камина. Учуденият господин „Браун“ се обърна и за тази секунда мъжът прочете подписа.

— Задръжте си парите! — каза непознатият. — Помислете си защо съм дошъл… Торингтън?

Даниел Торингтън се изправи.

— Вземете парите и не се правете на глупак!

Мъжът взе смачканата банкнота и си тръгна. Торингтън затвори тихо вратата. Откъде знаеше този…?

Тогава погледът му падна върху писмото и той разбра.

Елтън не се бе задържал дълго при Станфорд и тъкмо бе започнал да пише писмо, когато Дора, която не бе станала за закуска, слезе по халат. Той остави писалката и попита:

— Дора, какво всъщност си правила, преди да се запознаем?

— О, отначало пътувах като статистка с Марш и Бигнол. Марш банкрутира и тогава попаднах най-напред в едно стрелбище… Била съм всякаква — от първа любовница до гардеробиерка. Разбирам от електропроводи дори повече от някои техници. Но защо питаш?

— Къде си се запознала с Маршълт?

— Тук, в Лондон — отвърна тя след известно забавяне. — Бих искала да съм умряла преди това!

— Дора, обичаш ли го?

— Мразя го! — извика тя развълнувано. — Да, обичах го, дори съм си мислила за развод. Но не бях достатъчно лоша. Започнах да го отегчавам. В известен смисъл аз съм… старомодна. Лесните жени са като лесните пари — не се задържат дълго и като се изчерпят, човек си търси нещо ново. Една жена може да задържи мъжа само като събужда желание у него. Бъни, проумях това, когато той умря. Нямам предвид физическата му смърт — бях започнала да чувствам ужасна промяна в него. Както умря и Одри — да, тя умря… Старата ни роднинска връзка, колкото и слаба да бе, все пак имаше значение.

Мартин се бе излегнал в едно кресло и я наблюдаваше с полузатворени очи.

— Не вярваш, че е мъртъв, нали?

Тя вдигна нетърпеливо ръце.

— Не го чувствам като мъртъв… и ми е все едно.

Беше искрена. Елтън бе убеден в това.

— Говорил ли е някога за Малпас?

— Да, често! И тези случаи бяха единствените, когато е бил нервен. Малпас го мразеше. Пред полицията твърдеше, че не знае нищо, но знаеше доста много. Разправяше, че Малпас и той някога били съдружници и че избягал с жената на Малпас.

Мартин стана и сложи двете си ръце върху раменете й.

— Благодаря ти — за всичко, което каза. Мисля, че сега аз и ти ще държим повече един на друг. Какви чувства изпитваш по отношение на Одри?

— Не знам точно. Неприязънта ми към нея е твърде дълбока, тъй като бях възпитана да я мразя.

— Съжалявам — рече Мартин, потупа я леко по рамото и тръгна.

Когато се върна следобед у дома, срещна Дора в преддверието. Облечена бе за излизане, но той я помоли да дойде с него във всекидневната и заключи вратата.

— Последния път, когато Одри бе тук, ти й каза, че не се казва Бедфорд и че баща й се намира в затвор в Южна Африка, излежаващ доживотна присъда — каза Елтън. — Това истина ли е?

— Да — отвърна тя. — Защо…

— Вечерта ти ми спомена, че бил куц — бил ранен в крака при залавянето му. Как се казва бащата на Одри?

— Даниел Торингтън.

Мартин подсвирна тихо.

— Срещнах… някого, който твърди, че Торингтън бил в Лондон. Помилвали го и изглежда, от доста време е тук. Маршълт знаеше ли това?

— Не, ако го знаеше, не би бил толкова щастлив. О! — Дора сложи ръка на устата си, а после прошепна: — Малпас!

Той я изгледа втренчено, защото и на него му бе минала същата мисъл.

— Маршълт трябва да го е знаел или да го е подозирал — продължи тя. — Живял е през цялото време в съседство! Бъни, Малпас е Торингтън!

— Не вярвам — възрази Елтън, като поклати глава. — Изглежда като на кино! Никой не е толкова отмъстителен. А надали Торингтън, който търси дъщеря си!

— Не мисля така. Той смята, че Одри е мъртва. Много държеше на детето. Майка ми му писа, по съвет на Маршълт, че Одри е починала от скарлатина, а той даже й издигнал паметник в Кейптаун. Знам го от Маршълт. Торингтън богат ли е?

— Трябва да има около два милиона лири. Какво ли… би платил за истината?

— Той не трябва да я научи никога!

— Как е кръстена тя? — попита Мартин, след като премисли.

— Дороти Одри Торингтън. Но той не знае, че я наричаме „Одри“. В писмата си пищеше „Дороти“.

— Обади се на Одри и я покани на чай — рече Елтън.

Дора възмутено го стрелна с поглед.