Джуд Уотсън - Тъмният съперник

След кратко размишление Куай-Гон реши да попита СонТаг и ВиърТа дали са виждали кутия като онази, която Оби-Уан му описа. И двете често бяха посещавали облагородяваните зони на Селскостопанските части. Може би съществуваше елементарно обяснение за находката на Оби-Уан.

Куай-Гон описа кутията и ВиърТа кимна.

— Виждала съм подобна кутия.

— Аз също — замислено добави СонТаг. — В западната облагородителна зона. Съвсем наскоро бях там.

— Мисля, че я видях и в северната зона — допълни ВиърТа. — Беше сред друга екипировка. Бях убедена, че вътре има инструменти на Селскостопанските части.

Точно на такъв отговор се надяваше Куай-Гон. Това означаваше, че кутията не е чак толкова значима. Кутиите в другите зони бяха оставени пред очите на всички.

Тогава защо се тревожеше?

Може би защото е била при миньорското оборудване на „Офуърлд“. Оби-Уан не можеше да греши за това.

В стаята си той включи информационната си капсула, за да направи справка за „Офуърлд“. Беше любопитен какъв пост заемаше Занатос. Бившият му ученик бе много мълчалив на тази тема. Ако беше отговорен служител, нямаше ли да обяви титлата си?

Куай-Гон се разрови в данните за компания „Офуърлд“. Името Занатос не се споменаваше никъде. Което означаваше какво? Или Занатос излъга, че работи за тях, или постът му е пазен в тайна от собствената му компания. Но защо?

Куай-Гон натисна още няколко клавиша. Ръководителят на фирмата беше анонимен, но имаше списък на Съвета на директорите. Куай-Гон разпозна повечето имена — владетели на светове, които буквално бяха контролирани от „Офуърлд“ — подставени лица.

Нямаше отговори… все още. Но му дойде идея къде може да ги потърси.

Беше време да посети централната сграда на „Офуърлд“.

„Офуърлд“ не се опитваше да разкраси бендомиърския си офис. Сградата бе черен блок и подхождаше на мрачните мини, които го заобикаляха.

Куай-Гон влезе в главното фоайе, чиито стени бяха покрити с азурит. Минералът беше единствената декорация. Един пазач, хътянин, седеше зад черен куб, който служеше за бюро. Тялото му се разливаше покрай ръбовете на бюрото. Той завъртя към Куай-Гон празни, мъртви очи.

— Идвам при Занатос — изрече Куай-Гон.

— Чупката, боклук! — с досада отговори хътянинът. — Отнеси оплакването си до прекия си началник. И без това тук няма никого. Занатос е на изследователско пътуване до северния минен квадрант.

Хътянинът посегна към един бластер. Толкова за фирмената гостоприемност.

Куай-Гон не помръдна и мускулче. Той се концентрира върху задръстения мозък на хътянина, изтегляйки енергия от Силата.

— Може би трябва да почакам в личния му кабинет — каза той.

— Трябва да изчакаш в личния му кабинет — бездушно повтори хътянинът. — Вземи асансьора с ограничен достъп до Хоризонт 30.

— Алармените системи трябва да се изключат — каза Куай-Гон.

— Всички алармени системи ще бъдат изключени.

Куай-Гон влезе в кабинката с надпис „Само за упълномощени лица“. Имаше само един светлинен индикатор — за Хоризонт 30. Асансьорът се вдигна до етажа за секунди. Той стъпи в приемната. Столовете бяха изработени от камък. Кубоподобното бюро беше празно. Не видя врата към друго помещение, а само гола, празна стена.

Гола стена…

Той постави длан върху стената. Когато я отдръпна, забеляза мигновено потрепване на прозрачност.

Разказът на Оби-Уан погъделичка паметта на Куай-Гон. Беше чел за технологичните постижения на Телос, родната планета на Занатос. Наскоро бяха успели да покрият прозрачната стомана със специален пласт, който я правеше матова. Когато се създаде термоелектрически импулс, материята възвръща първоначалната си прозрачност.

Той допря цялото си тяло до стената и тя стана прозрачна. Вече виждаше вътрешния кабинет. И все пак, къде беше вратата?

Куай-Гон повика Силата и я усети да се движи през него като пенеща се вълна. Цялата стена стана прозрачна. Тогава скритата врата се отвори. Щом се озова вътре, стената отново стана матова.

„Хитра система“ — помисли си Куай-Гон, докато се насочваше към огромното каменно бюро. Занатос можеше да контролира прозрачността от приемната. Така би могъл да погледне вътре, преди да влезе. Ако някой успееше да мине през охраната, нямаше как да се скрие в кабинета.

Типично за Занатос. Криеш и разкриваш. Беше забравил какъв нюх имаше ученикът му към потайностите. Той разкриваше нещо, заблуждавайки те, че ти е казал всичко. Но разкритото се оказваше дребно като троха. Винаги пазеше важните си тайни.