Джуд Уотсън - Тъмният съперник

Зеленикавата кожа на Си Триймба стана матовосива.

— Тук? Но на тях им е забранено.

— И откога забраните ги спират? — горчиво попита Оби-Уан. — Да се връщаме. Трябва да се свържа с Куай-Гон.

— Искате да кажете, че няма да предприемете нищо? — попита Оби-Уан. Образът на Куай-Гон трептеше в миниатюрна холограма.

— Няма какво да направя — отговори му Куай-Гон. — Каза, че стената е станала прозрачна, като си използвал Силата?

— Не съм виждал подобно нещо — отговори Оби-Уан. — А вие?

Куай-Гон пропусна въпроса.

— Информацията е интересна, но само толкова. Няма реално доказателство, че „Офуърлд“ се намесва в изследванията на Селскостопанските части.

На Оби-Уан му се искаше да вие от отчаяние.

— Въобще не трябва да са тук! Ще се върна в Бендор. „Офуърлд“ планират нещо… нещо голямо. Трябва да разследваме случая!

— Няма нужда — остро каза Куай-Гон. — Задачата ти е да докладваш за напредъка на Селскостопанските части.

— Ами прекъснатият кръг върху кутията? — настойчиво попита Оби-Уан.

— Оби-Уан, изпълнявай заповедите — строго рече Куай-Гон. — Ако откриеш доказателство за нещо нередно, обади ми се незабавно. Не предприемай никакви действия на своя глава.

— Куай-Гон…

— Чу ли ме, Оби-Уан?

— Да — с нежелание отговори Оби-Уан.

— Сега трябва да приключваме. Дръж ме в течение.

Холограмата затрептя, след което изчезна. Оби-Уан се беше втренчил в празния въздух, където доскоро бе образът на Куай-Гон. Още веднъж Куай-Гон го беше изключил от събитията.

Имаше време, когато кръгът не бе прекъснат. Имаше време, когато всичко беше това, което изглеждаше, че е. Когато нямаше тайни.

Незавършеният кръг. Можеше ли Оби-Уан да е сбъркал? Или Занатос има нещо общо със Селскостопанския корпус?

Не можеше да каже на момчето. Оби-Уан ще иска отговори, които Куай-Гон не беше склонен да дава. По-добре миналото да си остане в миналото.

Освен това, момчето трябва да се научи на търпение.

Куай-Гон се запъти към Мината на родната планета. Впечатляващо много работа беше свършена след експлозията. Мината щеше да заработи отново само след седмица. Корпорация „Офуърлд“ удържа на обещанието си и предостави пари и дроиди. Вече бяха разчистили останките в тунелите и работеха по укрепването им.

Клат’Ха му помаха от другия край на площадката. Беше тръгнала в мината с работниците си. От експлозията насам не беше спала, нито яла.

Куай-Гон отвори вратата на временната канцелария, която представляваше набързо издигната метална барака. ВиърТа седеше пред един монитор, на който се изписваха подробностите за операцията. Когато се завъртя към него на стола си, той забеляза, че лицето й е озарено от възбуда.

— Добри новини — с нисък, изпълнен с въодушевление, тон каза ВиърТа. — Експлозията ни е направила голяма услуга, Куай-Гон. Пробила е надолу, по-дълбоко, откъдето бяхме стигнали. Открихме жила йонит.

Куай-Гон беше впечатлен. Йонитът е от най-ценните полезни изкопаеми в галактиката.

— Знаеш ли какво означава това? Досега никой не е откривал йонит на Бендомиър. Следи — да, но основното ни полезно изкопаемо е азурит.

ВиърТа се наведе напред с напрегнат поглед.

— Мината на родната планета ще се окаже единственият източник. Потенциалните печалби са огромни. Това може да спаси цялата планета!

— Новината е чудесна — предпазливо се съгласи Куай-Гон. — Едно е да откриеш ценно полезно изкопаемо, и съвсем друго — да контролираш кой го добива.

— Вече виждаш предстоящите проблеми — рече ВиърТа. — Следователно трябва да я пазим в тайна. Не съм казвала на членовете на борда. Само Клат’Ха знае. Ако „Офуърлд“ разбере, лесно ще ни измести и ще заграби находището. Експлозията е унищожила цялото количество азурит, което бяхме добили. Финансово погледнати, ние сме банкрутирали.

— Какъв е планът ти? — попита Куай-Гон.

— Благодарение на „Офуърлд“, разполагаме с пари — започна ВиърТа. — Вярно, дадоха ни ги, за да купят доверието ни. Можем да ги използваме, за да добиваме йонит. Нужни са ни няколко седмици, за да стартираме добива. След това „Офуърлд“ не може да ни спре.

Лицето на ВиърТа грееше от решителност. Куай-Гон си позволи да почувства нейния ентусиазъм. Но в същото време се питаше защо ВиърТа издава тайната на него. Той почака, знаейки, че ще последва още.

— Ще ти покажа какво открихме — ставайки, каза ВиърТа.

Той я последва в мината. Тя му даде защитна каска и го заведе в южната асансьорна шахта.