Джуд Уотсън - Тъмният съперник

Беше сигурен само за едно — когато Занатос се намеси, играта ставаше без правила.

На Оби-Уан му беше дотегнало. Ако трябваше да ходи на още една експедиция за спори, ще се разкрещи.

Знаеше, че работата на Селскостопанския корпус е важна. Но защо той бе тук?

Посред един район от кафява, погубена земя корпусът беше построил гигантски купол. Куполът бе заобиколен от научни лаборатории и работнически битови помещения. Входовете на лабораториите и административните центрове извеждаха направо в самия купол. Всеки един работеше за благото на планетата. Не се допускаше външни интереси да контролират изследванията и не се гонеше печалба от откритията.

За Оби-Уан дейността щеше да е интересна, ако не бе фактът, че неговият водач — миърянец на име РонТха — беше най-отегчителното същество, което е срещал. РонТха се впечатляваше от такива неща, като посадъчен материал и сортови семена. С часове можеше да говори за тях с приспиващ, монотонен глас. Което и правеше.

Единственото хубаво нещо беше, че Оби-Уан ще е отново заедно със своя приятел Си Триймба — арконянеца, с когото се сприятели по пътя насам.

Арконянците се раждаха в гнезда и растяха в затворени общества. Те нямаха развито чувство за индивидуалност и не дружаха с чужденци. Но Си Триймба създаде здрава приятелска връзка с Оби-Уан. Той беше рамо до рамо с него срещу хътяните и тогорянските пирати. Решението му да бъде до Оби-Уан в сблъсъка с хътяните водачи на „Офуърлд“ за малко да му струва живота. Тогава Си Триймба откри смелостта.

Оби-Уан вървеше към административния център, където имаше среща с РонТха и Си Триймба. Той забеляза, че приятелят му го чака, и се забърза, за да го поздрави.

— Хубаво е, че те виждам отново, добри ми приятелю — каза той и стисна двете ръце на Си Триймба. Тялото на арконянеца беше силно, змиеподобно, с тънки ръце и крака.

— За нас е благословия, че те виждаме, Оби-Уан — отвърна Си Триймба. Големите му блестящи очи бяха изпълнени със задоволство. Арконянците рядко, почти никога, не използваха местоимението „аз“.

Клат’Ха беше изпратила Си Триймба да следи изследванията за получаване на дактил. Арконянците се нуждаеха от жълтия кристал, за да поддържат живота си, а Селскостопанските части се опитваха да намерят начин да го интегрират в хранителните продукти. Беше необичайно само един индивид от расата им да пътува самостоятелно, но Си Триймба бе станал необикновен арконянец. Клат’Ха знаеше, че може да разчита на него.

РонТха се приближи, консултирайки се с информационната си капсула, докато крачеше.

— По график днес ще обиколим най-северния квадрант на купола — каза той с обичайната си монотонност. — Трябва да се запознаем с много интересни експерименти със семена. Не се отдалечавайте от мен и не задавайте въпроси.

РонТха ги поведе в купола. Огромното затворено пространство беше осветено от изкуствено слънце — осветителен уред, поставен високо в купола. Около сферичното съоръжение се намираха се намираха обширни безплодни земи, но вътре групата беше заобиколена от растения и треви. Наоколо градинарите се движеха напред-назад, понесли в ръце фиданки и купчинки със семена.

Замаяни от светлината и топлината, Оби-Уан и Си Триймба следваха РонТха, докато той изреждаше селскостопански експерименти, които се провеждаха.

— С толкова приказки за храна ние огладняхме — прошепна Си Триймба на Оби-Уан.

— Без съмнение е така — съгласи се Оби-Уан. Той преглътна, загледан в дърветата пред тях. Големи златисти плодове висяха по клоните, достатъчно ниско, за да бъдат достигнати.

Миниатюрен монитор на колана на РонТха започна да свети. Той го изключи.

— Викат ме в администрацията — рече той. — Можете да се разходите наоколо, ако желаете. Само не се отклонявайте от алеята. И не пипайте нищо!

След тези думи РонТха ги остави.

Оби-Уан огледа плодовете.

— Според теб, когато ни каза да не пипаме нищо, дали имаше предвид плодовете? — попита той Си Триймба.

Триъгълната глава на Си Триймба се размърда нервно.

— Трудно е да се каже.

— Сигурно не.

Оби-Уан се огледа и бързо откъсна един жълт плод. Подхвърли го на Си Триймба, а после откъсна един и за себе си.

— Наистина не трябва — каза Си Триймба, захапвайки плода.

— М-м-м! — махна с ръка Оби-Уан, докато дъвчеше.

Плодовете бяха сладки и сочни, и все пак хрупкави. Това бяха най-хубавите плодове, които Оби-Уан беше опитвал.