Джуд Уотсън - Тъмният съперник

— По-добре да намерим скришно място, където да хапнем — каза той.

Точно тогава той и Си Триймба чуха стъпки. Размениха гузни погледи. С леко движение с глава Оби-Уан показа, че трябва да се скрият между дърветата.

Група градинари се появиха, понесли кофи. Насочиха се към овощната градина.

— Ох! — тихо възкликна Оби-Уан. — Най-добре е да се махаме оттук.

Не искаше мисията му да приключи с дисциплинарен проблем. По време на пътуването от Корускант имаше предостатъчно неприятности.

— Хей! — извика един от градинарите. — Вие там!

Си Триймба се задави и хвърли плода. Спъна се, когато се опитата да се затича. Оби-Уан го вдигна на крака и двамата прекосиха с бяг овощната градина, докато накрая стигнаха една нива. Оби-Уан изтегли Си Триймба под прикритието на високите жита.

— Ще трябва да прекосим нивата, за да се върнем на главната алея — задъхано изрече Оби-Уан.

Те се затичаха по редовете, опитвайки се да намерят изход. Нивата се оказа доста по-обширна, отколкото си мислеха. Виждаха само зеленина и изкуственото синьо небе отгоре.

Най-накрая те излязоха от полето. Оби-Уан усети как краката му се плъзгат по нещо влажно и тинесто. Краката му се вирнаха във въздуха и той политна. Същото се случи и със Си Триймба. Мръсотия покри лицата и туниките им. Приземиха се в една огромна купчина боклуци.

— Каква е тази смрад? — попита Си Триймба. — Мирише по-зле от банта в горещ ден.

— Май открихме тор — изръмжа Оби-Уан, измъквайки се от купчината. Те се огледаха наоколо. Зад тях беше нивата. Пред тях се извиваше празна стена.

Нещо в стената тревожеше Оби-Уан. Беше висока, без всякакъв смисъл, и се скриваше от погледа му зад купчината тор.

Той се приближи и опря ръцете си на зида. Повърхността беше хладна като метал. Когато отдръпна дланите си, за негова изненада зърна, само за миг, че докосването му е направило стената прозрачна. Това се случи само за един кратък миг, твърде бързо, за да види какво има от другата страна.

— Какво правиш? — нетърпеливо попита Си Триймба. Той издаде съскащия арконянски звук за преданост. — Да вървим. Тази миризма ще ни отрови.

Си Триймба не видя какво стана със стената. Може би действаше Силата.

— Чакай малко — каза Оби-Уан. — Мисля, че има друг изход.

Запридвижва ръце по стената, загледан в трептящата прозрачност, която оставяха пръстите му. Досега не беше виждал метал с такива свойства. Най-накрая той намери каквото търсеше — процеп. Проследи го с пръст. Това беше врата.

С опрени на вратата длани, Оби-Уан почувства енергията от живите създания около него — от житото, от плодовете, от хората, от органичния остров, който куполът представляваше.

Изведнъж Си Триймба спря да диша. Когато цялата стена изведнъж стана прозрачна. Те видяха, че това всъщност беше склад до стената на купола. Вътре Оби-Уан забеляза чували с тор и сандъци от всякакъв размер.

— Това е просто склад — разочаровано каза Си Триймба.

Изглеждаше невинно. Но тогава защо бе така прикрит? Оби-Уан умело бутна вратата. Той дочу меко електронно бипкане и вратата се отвори.

Си Триймба пак изсъска нервно. Бледите му, бляскащи очи примигнаха.

— Сигурен ли си, че можем да се вмъкнем?

— Ти стой тук — инструктира го Оби-Уан. — Стой на пост. Сега се връщам.

Той влезе в ограденото място. Стените веднага станаха отново матови. Сякаш се намираше в бял куб. Наведе се, за да разгледа обозначенията върху сандъците. Те представляваха черни триъгълници, изобразяващи червена планета с холограмен звездолет в орбита.

Оби-Уан разпозна емблемата веднага — „Офуърлд“. Той се наведе още, за да прочете маркировката отстрани на сандъка. Мина покрай всички сандъци, четейки описателните надписи — експлозиви, турбосонди, детонатори, тунелни свредели, биотични гранати.

Това бяха миньорски принадлежности. Но се намираха на защитена зона на Селскостопанските части. На Селскостопанските части беше изрично забранено да се занимават с каквито и да е търговски дейности. Дали някой тук тайно не е в съглашение с „Офуърлд“?

— Оби-Уан, побързай! — извика Си Триймба. — Смърдим! Искаме да се изкъпем!

Оби-Уан забеляза малка кутия в ъгъла. Тя нямаше етикет, само металическо изображение, което служеше за заключалка. Формата му беше незатворен кръг.

Засега бе видял достатъчно. Оби-Уан се промъкна покрай сандъците, докато стигна до вратата.

— Какво представлява? — попита го Си Триймба.

— Някакъв таен склад на „Офуърлд“ — отговори Оби-Уан. — Намислили са нещо.