Джуд Уотсън - Тъмният съперник

Единствената мебел в кабинета бе каменното бюро. Куай-Гон натисна един бутон и информационната капсула се показа от плота. Той влезе във файловата система. Точно както подозираше, тя беше холографска.

Файловете се появиха пред него. Не знаеше точно какво да търси. Един файл беше за Мината на родната планета. Не съдържаше значима информация, само списък със суми и дроиди, които бяха дадени назаем след експлозията. Той го затвори.

После забеляза безименна директория. Една икона трептеше на мястото, където трябваше да се намира името. Два прекъснати златни кръга, които се пресичаха. Сърцето на Куай-Гон забърза ритъма си. Двата прекъснати кръга можеха да се приемат и за буквите „О“ и „С“.

Корпорация „Офуърлд“.

Куай-Гон влезе в директорията, но една предупредителна червена светлина започна да пулсира.

— Паролата, моля — изрече един глас.

Куай-Гон се поколеба. Познавайки Занатос, той разполагаше само с един опит. Ако не успее, Занатос със сигурност беше програмирал холограмата да го алармира, че някой се е опитал да разгадае кода.

Това беше риск. Но беше длъжен да го поеме.

— Крайън — каза той, изричайки името на бащата на Занатос.

Директорията се отвори. Той се зачете в списъка с файловете. За негова изненада, всички бяха кодирани. Не разполагаше с време да го разгадае. А ако изтегли някой файл, Занатос щеше да разбере, че е идвал тук.

Въпреки тази спънка, той намери каквото той търсеше. Куай-Гон затвори файловата система. Два прекъснати кръга бяха формирали инициалите на корпорация „Офуърлд“. Вероятно някой друг би приел това за съвпадение, но той знаеше, че при Занатос няма нищо случайно. Инстинктът на Куай-Гон му подсказа, че беше разкрил човека, който контролираше „Офуърлд“. Дори беше възможно Занатос да е основал фирмата. Но защо го е пазил в тайна? „За да маневрира по-свободно“ — предположи Куай-Гон. Занатос винаги предпочиташе потайните и подмолни действия, за да постигне целите си. Въпросът беше: към какво се стреми Занатос?

Куай-Гон бе убеден, че Занатос е готов. Години наред беше заедно с момчето, гледайки го как се превръща в мъж. Майсторството му със светлинния меч превишаваше това на останалите от класа. Уменията му да се концентрира върху Силата бяха почти като на учителите му. Премина предварителните изпитания с почти перфектен резултат. Куай-Гон приветства превръщането му в рицар-джедай. За него беше гордост.

Но Йода не беше толкова сигурен. Йода каза, че ще има още едно, последно изпитание.

Холографският образ на Йода се появи пред Куай-Гон. Връзката беше чиста. Очите му с тежки клепачи премигваха бавно, което го правеше да изглежда отегчен, дългите му уши помръдваха. Но Куай-Гон се беше научил да разпознава знаците на майстора, които изразяваха изненада.

— Занатос може би планира огромна злина, казваш ти — започна Йода. — Че това си разкрил, е добре, Куай-Гон. Все пак време за реакция няма.

— Но подозирам, че планира да завладее Бендомиър — протестира Куай-Гон. — Планетата няма сили за отпор. Трябва да се осуети, преди да се е случили.

— Но безопасността е твоята грижа не е ли така? Изисквам да се движиш бавно. Доказателство за плана ти нямаш — изтъкна Йода. — Да прочетеш файловете, не си могъл.

— Мога да чета него — Занатос.

— А! Толкова уверен ли си ти? Сигурен за него винаги си бил.

Куай-Гон замълча. По своя неагресивен начин майсторът го беше смъмрил. Да, той бе сигурен за Занатос. Защитаваше го срещу всяко ненатрапчиво предупреждение от страна на Йода.

— Беше загърбил миналото си за твърде дълго, Куай-Гон — след кратка пауза изрече Йода. — Бягаш от него. Ще бягаш още малко, преди да се обърнеш, за да влезеш в схватка.

— Както кажете, майсторе — Куай-Гон се опита да прикрие нетърпението си. С всички сили се опитваше да осъзнае мъдростта на Йода. Никога не беше добре да пренебрегнеш неговата мъдрост.

— Използвай тактиката на Занатос срещу него, така трябва — предложи Йода. — Той си играе с теб. Включи се в играта засега, така ще направиш. Дай му възможност да направи грешка. Ще се подхлъзне той. Разковничето е в това — да се чака.

— Да — съгласи се Куай-Гон. — Вече виждам пътека.

Той тръгна да се сбогува, но Йода вдигна ръка.

— Едно последно нещо имам — каза той. — Въпрос е то. Защо оставяш Оби-Уан в тъмнината, Куай-Гон? Той за случилото се не знае, така мисля. И въпреки това е същата следа, но на различно място.