Дейвид Уингроув - Бялата планина

Хсиао — синовна почит. Хсиао се състои от две части: горната означава „стар“, долната — „син“ или „дете“. Подчинението на младите пред старите е сърцето на конфуцианството и на китайската култура изобщо.

Хсиао джен — „човечец/хорица“. В книга XIV на „Аналекти“ Конфуций пише: „Джентълменът преминава през онова, което е горе над него; човечецът — през онова, което е долу под него.“ Разликата между „джентълмен“ ( чун цу ) и „човечец“ ( хсиао джен ), погрешна още по времето на Конфуций, е не по-малко значима в социалната перспектива на Чун Куо.

Хсиао чи — „госпожица“ или „неомъжена жена“.

Хсиен — исторически административен район с променливи размери. Тук понятието се използва за означаване на съвсем специфична административна единица, състояща се от десет пирамиди (всяка пирамида пък се състои от десет палуби). Палубата е шестограмна единица за живеене от десет нива в диаметър две ли , или приблизително един километър. Пирамидата може да се представи като вертикална пчелна клетка в огромния кошер на Града.

Хун мао — буквално „червени глави“, името, което китайците са дали на холандските (и по-късно на английските) моряци, които са се опитвали са търгуват с Китай през XVII век. Заради пиратската природа на действията им (често са били ограбвани китайски кораби и пристанища) името носи в себе си и значението „пират“.

Хун мун — Тайните братства или, още по-точно, Триадите.

Цу — север.

Ча — чай; може да се означи и като ча шу , изкуството на чая, споменато тук — античен предшественик на японската чаена церемония, чаною .

Чен йен — верни думи; китайският еквивалент на мантра.

Чи — китайският „фут“, приблизително равен на 14.4 инча, или 37 сантиметра.

Чи — понятие, използвано, за да се обозначи жизнена енергия, но е свързано и с психиката или духа на човешкото същество.

Чие хсия — обръщение със значение „ваше величество“, произхождащо от израза „под стълбите“. Било е официален начин да се обърнеш към императора чрез неговите министри, които са стояли „под стълбите“.

Чи пао — роба от една част, обикновено без ръкави, носена от жените.

Чи чи — работници; тук е използвано специално за да се означат подобните на мравки служители в Министерството на дистрибуцията.

Чи чу — паяк.

Чу — Държавата; тук и названието на игра на карти.

Чу мейн — това не е нито китайско, нито западно ястие, а специално ядене, създадено от китайците в Америка за западняците. Чао мян (букв. пържено фиде) има далечна връзка с лян мян хуан , сервирано в Сюхоу.

Чун — порцеланова чаша за ча , обикновено с капаче.

Чун цу — древно китайско название от периода на Воюващите държави, описващо определена класа от благородници, подчинени на изискванията на благородството и морала, познати като ли , или обреди. Тук понятието се употребява свободно и понякога иронично; превежда се като „джентълмени“. Чун цу е много повече от образцово поведение — както е определено в „Аналекти“ от Конфуций; това е действителна класа в Чун Куо, смятана за необходима заради степента си на финансова независимост и високия си образователен стандарт.

Ши — „господар“. Тук се използва като уважително обръщение, еквивалентно донякъде на употребата на „господин“. Понятието първоначално е използвано за най-малките в йерархията, цивилните служители, за да ги разграничи социално от обикновените „господа“ ( хсиян шен ) под тях и от джентълмените ( чун цу ) над тях.

Ю — буквално „риба“; заради фонетичното си съответствие с думата за изобилие рибата символизира богатство. Но има и поговорка, според която ако рибата плува нагоре по реката, тя е предвестник на социално неспокойство и бунт.

Юан — основната валута на Чун Куо (и на съвременен Китай). Понякога (но не и тук) може да се нарича и куай — „парче“ или „бучка“. Вж. и фен.

Юе Лун — буквално „Лунният дракон“, колелото от седем дракона, което е символ на управляващите цялото Чун Куо Седмина: „В средата муцуните на царствените чудовища се срещаха и оформяха приличен на роза орнамент, а във всяко око ярко пламтеше по един огромен рубин. Стройните им, силни тела бяха извити навън като спиците на гигантско колело, а по ръба преплетените им опашки оформяха окръжността.“ (Из „Лунният дракон“, Глава четвърта от „СРЕДНОТО ЦАРСТВО“.)