Ку ту — вж. лю ку
Куан Ин — богинята на милосърдието. Първоначално будистки бодхисатва, Авалокитешвара (преведено на хан като „Този, който слуша звуците на света“ или „Куан Ин“), китайците объркват добре развитата гръд на светеца с женски гърди и от IX век обожават богинята Куан Ин . Изображенията на Куан Ин обикновено я представят като източна Мадона, държаща дете в ръцете си. Понякога в нея виждат и съпругата на Куан Кун , китайския бог на войната.
Куай — съкращение от куай тао , „остър нож“ или „бърз нож“. Може и да означава да си остър или бърз (като нож). Асоциативно значение е „буца пръст“. Тук се използва за означаване на класа бойци под Мрежата, чиито способности и самодисциплина ги отличават от обикновените наемници.
Куо-ю — мандарин, езикът, говорен в най-голямата част от континентален Китай. Известен още и като куан хуа и пай хуа .
Лао джен — „старец“ (също и вен ); обикновено се използва като израз на уважение.
Ли — китайска „миля“, приблизително половин километър или една трета от милята. До 1949 г., когато в Китай са адаптирани мерките, ли може да варира на различните места.
Лю ку — седмата степен на уважение според „Книга на церемониите“. С две степени над по-фамилиарното отношение, известно като ку ту , лю ку включва падане на колене и три пъти докосване на пода с чело, след това изправяне на крака и повторение на колениченето и поклоните. Само сан куей чу ку — който включва трикратно повторение на церемонията — е по-сложен и запазен за небето и неговия син, императора (вж. и сан ку ).
Муй цай — сведено в Кантон до „моой-джай“ . Може да означава или „малка сестра“, или „робиня“, но най-често, както е тук, последното. Други понятия на мандарин, използвани да назоват същия статус, са пей-ну и яту . Технически робството на момичето изисква законно подписан документ за предаване срещу парична сума.
Ну ши — неомъжена жена; понятието е адекватно на „госпожица“.
Пай пи — „стоте писалки“; понятие, използвано за експерименти с изкуствена реалност и преименувано на Черупки от Бен Шепърд.
Пан чан — надзирател.
Пау — проста дълга дреха, носена от мъже.
Пин Тяо — изравнявам; смъквам надолу или правя плосък.
Пи па — четириструнна лютня, използвана в традиционната китайска музика.
Сам фу — горна дреха (отчасти риза, отчасти яке), носена и от мъже, и от жени, имитираща стила Манчу; по-късната версия с широки ръкави и дължина до прасеца се носи само от жени.
Сан ку — шестата степен на уважение според „Книга на церемониите“; включва трикратно докосване на пода с чело, преди човек да се изправи на крака (при ку ту докосването до пода с чело е само едно). Вж. и лю ку .
Тай чи — Оригиналът, или Единственото, от което се е развила двойнствеността на всички неща (ин и ян), според китайската космология. Най-общо свързваме тай чи с таоисткия символ — спиралния кръг от тъмнина и светлина.
Та Цин — китайското название на римските императори. Рим им е известен като Личиен и като „Земята на запад от морето“. Самите римляни наричат „големите мин“ — цин е името, което китайците сами си дават по време на династията Цин (265–316 г. от.н.е.).
Тин — павилион без стени в китайската градина. Поставен на централно място в градината, той трябва да символизира изконното място на човека в естествения ред на нещата.
Уей чи — „обкръжаващата игра“, известна по-често на Запад с японското си име „Го“. Смята се, че тази игра е измислена от легендарния китайски император Яо през 2350 г. пр.н.е., за да тренира ума на сина си, Тан Чу, и да го научи да мисли като император.
Фен — парична единица; сто фен са един юан .
Фу джен — „мадам“; тук е използвано като антоним на тай тай — „госпожа“.
Фу сан — „кухото черничево дърво“; според древната китайска космология това дърво расте там, където изгрява слънцето и откъдето идват господарите. Сан (черница) обаче звучи по същия начин като сан (мъка).
Хей — буквално „черен“ — китайската пиктограма за това представлява мъж, покрит с цветовете на войната и с татуировки. Тук се отнася до генетично създадените („Джен Син“) получовеци, използвани като щурмоваци за потушаване на въстания по долните нива.
Хо йе — Nelumbo nucifera, или лотос, чиито семена се използват в китайското билколечение срещу безсъние.
Читать дальше