Дейвид Уингроув - Бялата планина

После Еберт дълго мисли за онова, което си бяха говорили. Да убие Кар — не можеше да се сети за нищо, което би му доставило по-голямо удоволствие, нито пък, като се замисли, по-големи трудности. В противоположност на това, да уреди убийството на Толонен беше прекалено лесно, защото старецът безрезервно му се доверяваше.

Разбираше гнева на Де Вор — разбираше го и дори беше съгласен с причините, които му беше посочил, — ала мисълта да убие стария го притесняваше. О, да, често го беше ругал, защото е глупак, но той никога не се беше отнасял зле с него. Не, Толонен през последните няколко години му беше като баща. Повече, отколкото собствения му баща. Той доста харесваше това старо куче. Освен това как щеше да се ожени за Джелка, като знаеше, че е убил баща й?

Изправи се, прокара пръсти през косата си и излезе иззад бюрото.

И все пак ако не го убиеше, Де Вор щеше да го убие. И това щеше да го постави в неудобна позиция във връзките му с майора. Щеше да му бъде задължен. Разсмя се огорчено. В действителност нямаше съвсем никакъв избор. Трябваше да уреди да убият Толонен. Да се държи отгоре. И да докаже на Де Вор, че притежава достатъчно твърдост да изпълнява подобни планове.

Спря и се загледа в картата. Значи от утре всичко това беше в негова власт. Той щеше да е арбитърът на целия огромен континент, да говори от името на танга. Като принц, който се опитва да играе ролята, преди тя да стане негова собствена.

На вратата зад гърба му се почука. Той се обърна.

— Влез!

Беше канцлерът, Чун Ху-ян.

— Какво има, Чун? Изглеждаш разтревожен.

Чун му подаде наръч листове — големият печат на танга на Европа беше прикрепен към последния.

— Какво е това?

Чун поклати глава — личеше му, че е смутен.

— Заповедите ми за коронацията утре, майор Еберт. Описват протокола, който трябва да следвам.

Еберт се намръщи.

— И какъв е проблемът? Следваш протокола. Какво толкова необичайно има в това?

— Вижте! — Чун почука по първия лист. — Вижте какво иска той от всички.

Еберт прочете посочения му от Чун пасаж, после се опули насреща му.

— Иска от тях това ?!

Чун закима енергично.

— Опитах се да се видя с него тази сутрин, но го нямаше в двореца. А репетицията е след час. Какво да правя, майор Еберт? Всички, които трябва да бъдат там утре, ще дойдат — каймакът на Горните нива. Няма как да не се почувстват оскърбени от тези изисквания. Че те дори могат да откажат да участват в церемонията.

Еберт кимна. Това определено беше възможно. За подобен ритуал никой не беше чувал от времето на тиранина Цао Чун, а той го беше изкопирал от най-суровите времена на династията Чин-Манчу.

— Съчувствам ти, Чун Ху-ян, но ние сме само слуги на нашите господари, нали? А под този документ е печатът на танга. Съветът ми е да следваш буквата му.

Чун Ху-ян се втренчи в листовете, после бързо ги нави на руло, поклони се на Еберт, обърна се и забързано излезе. Еберт го сподири с поглед — беше му забавно колко се е шашнал невъзмутимият канцлер. Въпреки това трябваше да си признае, че и сам той беше леко притеснен. Онова, което искаше Ли Юан, беше радикална промяна на традиционната церемония и нямаше да се размине без съпротива. Щеше да е интересно да се види как се справя с това. Наистина много интересно.

Едрият мъж изкачи стъпалата и навря лице в лицето на канцлера, без да обръща внимание на протичалите стражи.

— Никога! — ревна той. Гласът му се разнесе чак до дъното на претъпканата зала. — По-скоро ще си отрежа топките, отколкото да се съглася!

Разнесе се смях, но също и яростно одобрително мърморене. Когато Чун Ху-ян за първи път им бе прочел инструкциите на Ли Юан, те се бяха слисали. Сега слисването се беше превърнало в гняв.

Чун Ху-ян махна на стражите да се отдръпнат, после започна отново:

— Вашият танг ви нарежда… — ала думите му потънаха сред неодобрителните ревове.

— Да ни нарежда ?! — едрият се обърна и погледна към залата. — С какво право ни нарежда?!

— Всички трябва да правите каквото ви е казано — пак започна Чун Ху-ян с треперлив глас. — Такива са заповедите на танга.

Мъжът поклати глава.

— Това е несправедливо. Ние не сме хсяо джен — малки хора. Ние сме господарите на този велик Град. Не е справедливо да ни унижават по този начин.

Над претъпканата зала отново се разнесе одобрителен рев. Чун Ху-ян поклати глава. Това не беше негова работа. Изобщо не беше негова работа. Ала въпреки това щеше да настоява.