Дейвид Уингроув - Бялата планина

— А когато приключат… какво става после?

Бен вдигна глава и го погледна в очите.

— Връщат се. Така са програмирани. Също като хей , които използвате под Мрежата. В крайна сметка то е същото. Съвсем същото.

Ханс Еберт седеше в креслото си с потъмняло от гняв лице.

— Кар е направил какво ?

Скот наведе глава.

— Всичко е тук, Ханс. В доклада.

— Доклад?! — Еберт се изправи, заобиколи бюрото и грабна папката от капитана. Отвори я, огледа листа и погледна към Скот.

— Но той е до Толонен.

Скот кимна.

— Позволих си волността да направя копие. Знаех, че ще се заинтересуваш.

— Така ли? — Еберт си пое дъх и кимна. — И какво Де Вор?

— Измъкнал се е. Кар почти го спипал, но той се измъкнал през мрежата.

Еберт преглътна — не знаеше кое е по-лошо: Де Вор в ръцете на Кар или Де Вор на свобода и го обвинява за нападението.

Едва беше започнал да размишлява над въпроса, когато ординарецът му се появи на вратата.

— Повикване за вас, сър. Някой си ши Бийти. Както разбрах, по работа.

Усети как стомахът му се свива. Бийти беше Де Вор.

— Простете, капитан Скот. Това е спешно. Но ви благодаря. Оценявам уместните ви действия. Ще се погрижа да не останете невъзнаграден за помощта.

Скот се поклони и го остави сам. Известно време той се мъчеше да се стегне, после се наведе напред.

— Свържи ме с ши Бийти.

Облегна се назад и се загледа в екрана, на който се появи лицето на Де Вор, наклонено на една страна — заради повърхността на бюрото. Никога не го беше виждал толкова ядосан.

— Какви ги правиш бе, Ханс, да ти го начукам?

Еберт поклати глава.

— И аз го разбрах само преди пет минути. Повярвай ми, Хауард.

— Дрън-дрън! Няма как да не си знаел, че нещо се мъти. Ти си държиш пръста на пулса, нали?

Еберт преглътна гнева си.

— Не бях аз , Хауард. Мога да ти го докажа. И понятие си нямах чак допреди малко, майната му. Разбираш ли? Виж… — той вдигна папката и обърна заглавната страница срещу екрана.

Де Вор се умълча, прочете я и изпсува.

— Видя ли? — този път Еберт се радваше, че Скот е действал по собствена инициатива. — Било е по заповед на Толонен. Кар я е изпълнил. Използвали са войските на Цу Ма. Аз изобщо не съм замесен — отначало докрай.

Де Вор кимна.

— Така. Но защо? Зададе ли си вече този въпрос, Ханс? Защо са те изключили от това?

Еберт се намръщи. Не се беше замислял. Беше предположил, че е станало така просто защото той е бил много зает с подготовката за назначението му на генералския пост. Но сега, като се замисли, му се видя странно. Наистина много странно. Толонен най-малкото би трябвало да му каже, че се готви нещо .

— Мислиш, че подозират някаква връзка, така ли?

Де Вор поклати глава.

— Толонен не би те препоръчал, а Ли Юан, естествено, не би те назначил. Не, Кар има пръст в тази работа. Казаха ми, че неотдавна негови хора слухтели из селата. Смятах да се захвана с това, но те ме изпревариха.

— И какво ще правим?

Де Вор се разсмя.

— Много просто. След ден-два ставаш генерал. Кар няма да ти е равен, а подчинен.

Еберт поклати глава.

— Не е съвсем точно. Кар е човек на Толонен. Винаги е бил. Когато е влязъл в силите за сигурност преди единайсет години, се е заклел лично пред Толонен. Само формално се води под мое командване.

— Ами онзи негов приятел, Као Чен? Не можеш ли да го изпратиш на военен съд?

Еберт поклати объркано глава.

— Защо? Какво ще постигнем с това?

— Те са близки. Много близки, както съм чувал. Ако не можеш да се добереш до Кар, атакувай приятелите му. Изолирай го. Сигурен съм, че можеш да натрупаш достатъчно доказателства да обвиниш тоя хан . Имаш приятели, които биха излъгали заради тебе, нали, Ханс?

Ханс се разсмя. Бяха повече от достатъчно. Въпреки това не беше сигурен дали иска да се захваща с Кар. Не точно сега.

— Няма ли някаква алтернатива?

— Има. Можеш да уредиш да убият Кар. И Толонен също, като си започнал.

— Да убия Толонен? — Еберт се наведе напред. Предложението го беше стреснало. — Но той практически ми е тъст!

— Е, и какво от това? Той е опасен. Не го ли разбираш, Ханс? Снощи без малко да ме убие. И къде щяхме да отидем тогава, а? Освен това… ами ако открие връзката между нас? Не, Ханс, сега не е време да се правиш на ши Съвест. Ако ти не уредиш да го убият, с това ще се заема аз.

Еберт се облегна назад с кисел, примирен вид.

— Добре. Разбрах те. Остави на мене.

— Хубаво. И, Ханс… честито. От тебе ще излезе добър генерал. Много добър генерал.