Джак Уилямсън - Със скръстени ръце

Ъндърхил се разтрепера от ярост и ужас и пресипнало изрева:

— Каквато и да е схемата ви, изобщо не възнамерявам да ви прехвърлям бизнеса си!

— Всъщност вие нямате друг избор, повярвайте.

— Ъндърхил потръпна от благата увереност на звънливото гласче. — Навсякъде, където сме отишли, хората престават да се занимават с бизнес, а производството и търговията с роботи са първите, които фалират.

Той изгледа предизвикателно невъзмутимите стоманени очи и нервно се изсмя:

— Благодаря. Но предпочитам сам да си гледам бизнеса, сам да издържам семейството си и да се грижа за себе си без чужда помощ.

— Съгласно Основния закон това е невъзможно, сър — напевно изгука гласът.

— Предназначението ни е да служим на хората, да им се подчиняваме и да ги предпазваме от всичко вредно. Вече не е необходимо хората сами да се грижат за себе си, защото нашата единствена цел е да осигуряваме щастието и сигурността им.

Ъндърхил безмълвно го гледаше, но вътрешно кипеше от гняв, а хуманоидът продължаваше да говори:

— В момента изпращаме по един робот във всяка къща на града. За безплатна пробна демонстрация. По такъв начин хората ще се запознаят с предлаганите от нас услуги и с удоволствие ще подпишат нотариалния акт за прехвърляне на имотите си. Така че след това вие едва ли ще можете да продавате андроидите си.

— Изчезвай! — избухна Ъндърхил и тръгна към него. — Взимай си проклетия документ и…

Невзрачният черен хуманоид стоеше напълно неподвижно и го гледаше с безизразния си празен поглед. Ъндърхил изведнъж се почувства доста глупаво и спря. Много му се щеше да го удари, но разбираше, че няма никакъв смисъл.

— Най-добре е да се посъветвате с адвоката си — каза силиконът и сръчно постави документа на бюрото му. — Макар че е безсмислено да се съмнявате в почтеността на Института по хуманоиди. Открили сме акредитив в „Ту Ривърс Банк“, за да покриваме задълженията си във вашия град. Обадете ни се, когато решите да подпишете нотариалния акт.

Сляпото желязо се обърна и без да добави нищо повече си тръгна. Ъндърхил го последва, отиде до дрогерията на ъгъла и си поръча сода бикарбонат. Оказа се обаче, че продавачът, който му я поднесе, също е хуманоид — черен и лъскав. Той се прибра в кабинета си по-разстроен от всякога.

В цялата агенция цареше зловеща тишина. Освен Ъндърхил, в нея работеха още трима търговски пътници и трима демонстратори. Всички те ходеха по къщите и предлагаха изделията на агенцията. Телефонът би трябвало да звъни непрекъснато и да валят отчети и поръчки, само че мълчеше. Най-после един от служителите му се обади и каза, че напуска.

— Сдобих се с хуманоид — добави той. — Според него, вече не е нужно да работя.

Ъндърхил успя да сподави ругатните и реши да се възползва от необичайната тишина в агенцията, като прегледа счетоводните книги. Само че бизнесът му, който от години не вървеше добре, днес му се струваше направо катастрофален. По едно време в магазина влезе някаква жена и той обнадеждено захвърли книжата, но тя беше дошла по друга работа. Искаше да върне закупения от нея миналата седмица андроид и да си получи обратно парите. Призна, че андроидът вършел всичко, за което пишело в рекламната брошура, но наскоро била видяла хуманоид.

Същия следобед мълчаливият телефон иззвъня още веднъж. От банката се интересуваха дали би могъл да се отбие, за да обсъдят кредитите му. Когато отиде, касиерът го посрещна със злокобна приветливост:

— Как е бизнесът?

— За последния месец показателите са средни — твърдо отвърна Ъндърхил. — Сега тъкмо получавам нова доставка и ще ми трябва още един малък кредит…

Очите на касиера внезапно охладняха.

— Струва ми се, че вече имате нов конкурент. Имам предвид хуманоидите. Сериозна фирма, мистър Ъндърхил, много сериозна. Откриха акредитив при нас и депозираха внушителна сума за разплащателен влог. Сумичката наистина си я бива.

Тук банкерът понижи глас и заговори с нотки на професионално съжаление:

— Боя се, че при тези обстоятелства, мистър Ъндърхил, банката повече не е в състояние да финансира вашата агенция. Във връзка с което ви молим да погасите задълженията си по реда на падежа им. — Той видя как Ъндърхил побледня и ледено добави: — Твърде дълго ви помагахме, Ъндърхил. Ако сте неплатежоспособен, банката ще пристъпи към процедурите по фалита.

Същия ден пристигна и новата пратка андроиди. От камиона ги стоварваха два дребнички хуманоида, защото стана ясно, че фирмата превозвач вече е отстъпила имуществата си на Института по хуманоиди. Бързо и ловко хуманоидите натрупаха сандъците един върху друг, след което любезно му подадоха да разпише пътния лист. Ъндърхил не таеше повече никакви надежди, че ще успее да продаде андроидите, но той самият ги беше поръчал и сега трябваше да приеме пратката. С трепереща от безизходно отчаяние ръка надраска с разкривен почерк името си. Металните създания му благодариха, метнаха се в камиона и отпътуваха.