Джак Уилямсън - Със скръстени ръце

— От Уинг IV — изнемощелият старик говореше с някаква тържествена неохота, все едно че искаше да каже нещо друго. — Там прекарах цялата си младост, но преди около петдесет години ми се наложи да напусна планетата и оттогава насам не се задържам на едно място.

Изненадан, Ъндърхил го погледна изпитателно. От Уинг IV идваха и новите лъскави хуманоиди. Само дето този дърт вагабонт изглеждаше твърде беден и опърпан, за да има нещо общо с Института по хуманоиди. Със свъсени вежди, той отхвърли обзелите го подозрения и запита:

— Тази планета, Уинг IV, сигурно е доста отдалечена? Старият скитник отново се поколеба и тежко отвърна:

— На сто и девет светлинни години оттук, мистър Ъндърхил.

Ето я първата точка, рече си Ъндърхил, но се постара да прикрие задоволството си. Новите междупланетни кораби бяха доста бързи, обаче засега скоростта на светлината си оставаше ненадминатият предел. Привидно небрежно, той подаде реплика за втора точка:

— От жена ми разбрах, че сте учен, мистър Следж?

— Така е.

Имаше нещо необичайно в сдържаната необщителност на стария нехранимайко. Повечето от наемателите на Аврора бяха големи бърборковци и от тях човек не можеше да вземе думата. Ъндърхил смени подхода и оживено отбеляза:

— И аз навремето се занимавах с електротехника, но я зарязах и се захванах с продажба на механични роботи.

Дъртакът някак се стегна и Ъндърхил обнадеждено замлъкна, но онзи не каза нищо, затова той продължи:

— Интересуваха ме проектирането и експлоатацията на енергийни съоръжения на базата на ядреното деление. А каква е вашата специалност, мистър Следж?

Старикът замислено го изгледа с тревожните си хлътнали очи и бавно каза:

— Мистър Ъндърхил, съпругата ви ми помогна в момент на отчаяна нужда. Затова ще ви кажа истината, но ще ви помоля да не я споделяте с никого. Става дума за един изключително важен научноизследователски проблем, работата върху който желая да остане в пълна тайна.

Ъндърхил внезапно се разкая за циничната си игра на точки.

— Извинете. Не ми казвайте нищо — изрече той с искрено съжаление в гласа.

Старецът все едно че не го чу и бавно добави:

— Работя в областта на родомагнетизма.

— Моля? — Ъндърхил не обичаше да издава своето невежество, но за подобно нещо не бе чувал никога в живота си. — Знаете ли, боя се, че малко съм изостанал. От петнайсет години не съм се докосвал до научни публикации — обясни той.

Старецът се усмихна едва забележимо:

— Допреди няколко дни, когато пристигнах, тази наука беше съвършено непозната на вашата планета. Вчера успях да подам заявление за получаване на патентни права, от които в скоро време очаквам хонорари.

Сега вече на Ъндърхил всичко му стана ясно. Неохотните отговори на този тип безспорно бяха много внушителни, но пък от досегашните наематели на Аврора нямаше нито един, който да не разиграваше убедително ролята на почтен човек, случайно изпаднал във временни финансови затруднения.

— Аха — Ъндърхил не можеше да откъсне очи от възлестите му, но някак странно умели ръце. — И какво, собствено, е родомагнетизмът?

Докато слушаше пестеливите обяснения на стареца, той отново поде скритата си игра на точки. И историите на предишните наематели си ги биваше, но тази май ги биеше всичките.

— Това е всеобща сила — тържествено нареждаше старият безделник. — Също толкова универсална, колкото феромагнетизма и гравитацията, макар и проявите й да не са съвсем очевидни. Тази сила е свързана с елементите от втората триада на периодичната таблица — родий, рутений и паладий, точно както феромагнетизмът е свързан с елементите от първата триада — желязо, никел и кобалт.

Ъндърхил все още пазеше някакви елементарни спомени за изучаваните от него технически предмети и му беше съвсем ясно, че старецът се заблуждава. Чудесно знаеше, че от паладий се правят пружинките за някои ръчни часовници именно поради пълната немагнитност на този метал. Но понеже не таеше злоба в сърцето си, продължаваше да слуша, без да се обажда и мълчаливо се забавляваше от играта си, която беше тайна дори и от Аврора. А ако случайно допуснеше събеседникът да забележи, че се съмнява в думите му, той веднага изваждаше точка от общия резултат. Затова и сега реши да вметне уточняваща забележка:

— Аз пък си мислех, че всеобщите сили вече са ни известни.

— Да, но по принцип проявите на родомагнетизма са скрити — търпеливо поясни хрипливият глас. — Плюс това в тях съществува известна парадоксалност, така че не се поддават на изучаване чрез обикновените лабораторни методи.