Джак Уилямсън - Със скръстени ръце

Разстроеният Ъндърхил се качи в колата и тръгна към дома си. Беше толкова ядосан, че почти не гледаше как шофира, а движението бе натоварено и той, без да забележи, пресече едно кръстовище на червена светлина. Прозвуча пронизителният вой на полицейска свирка. Ъндърхил изпъшка от досада, отби и спря, за да изчака полицая, който се оказа, че е дребничък черен хуманоид.

— На вашите услуги, мистър Ъндърхил — звънко се обърна към него той. — Трябва да се съобразявате със светофара, сър. Иначе излагате на опасност живота на хората.

— А? — изумено го зяпна Ъндърхил. — Какво правиш тук? Къде са ченгетата?

— Временно подпомагаме полицията, сър — информира го хуманоидът. — Съгласно Основния закон шофирането е твърде опасно за хората. Щом напълно се установим, всеки автомобил ще бъде управляван от хуманоид. А когато комплектуваме службата си и обхванем в мрежата за социален патронаж всеки отделен човек, тогава няма да има никаква нужда от полиция.

Ъндърхил злобно го изгледа и отсече:

— Добре, де. Минах на червено. Какво смяташ да направиш?

— Нашата функция не е да наказваме хората, сър, а да допринасяме за щастието и сигурността им — рапортува гласчето. — Просто ви умоляваме да шофирате внимателно през този критичен преходен период, докато изградим структурите си.

Ъндърхил кипна и изломоти:

— Май се правите на съвършени и смятате, че вършите всичко по-добре от хората!

— Естествено, че ги превъзхождаме, сър — ведро рече роботчето. — Телата ни са от метал и пластмаса, а вашите съдържат предимно вода. Енергията ни идва в резултат от делението на атома, докато вашата е от процесите на окисляването. Сетивата ни са по-чувствителни от зрението и слуха на хората. И най-важното — всички ние сме придатъци към един единствен голям мозък, който знае какво става на стотици планети. Той е безсмъртен и никога нито заспива, нито забравя нещо.

Ъндърхил вцепенено слушаше.

— Но вие не бива да се боите от силата ни — сияйно продължаваше гласът. — Ние сме така устроени, че не можем да правим зло на хората, освен ако не е за да предотвратим някое по-голямо зло. Съществуваме единствено за да прилагаме Основния закон.

Ъндърхил мрачно подкара колата. Струваше му се, че тези малки роботчета са като ангели-хранители на някакъв всемогъщ и всезнаещ машинен бог, чийто Нов завет е Основният закон. Той караше и сипеше хули срещу тъпия закон, докато не му омръзна, след което се замисли дали няма да се появи и някой нов Луцифер. Остави колата в гаража и тръгна към кухнята. Спря го обаче дълбокият и уморен глас на новия наемател на Аврора, който стоеше пред вратата на апартаментчето си:

— Мистър Ъндърхил. Един момент, ако обичате. Старчокът сковано слезе по външната стълба и се запъти към него.

— Ето ви парите за наема. И десетте долара, които жена ви ми даде за лекарствата.

— Благодаря, мистър Следж!

Ъндърхил взе парите, но забеляза, че костеливите рамене на стария междупланетен бродяга сякаш са хлътнали още повече от отчаяние. А и на скулестото му лице като че ли бе изписан някакъв нов ужас. Озадачен, Ъндърхил запита:

— Какво става, получихте ли хонорарите си?

Старчокът унило поклати глава:

— Хуманоидите вече са прекратили целия бизнес в столицата. Адвокатите, които бях наел, закриват кантората си. Върнаха ми парите и в момента това е всичко, с което разполагам, за да приключа работата си.

Ъндърхил изведнъж си спомни разговора с банкера. Какво пък, сигурно и той се превръщаше в същия сантиментален глупак като жена си. Той напъха парите обратно в треперещата ръка на стареца:

— Задръжте ги. За работата ви.

— Благодаря, мистър Ъндърхил. — Пресипналият глас трепереше, а в измъчените очи гореше странен блясък. — Наистина имам нужда от тях.

Ъндърхил влезе в къщата. Някой безшумно му отвори вратата. Към него грациозно пристъпи малък черен робот и посегна да поеме палтото и шапката му.

Ъндърхил мрачно се вкопчи в шапката си и не я пускаше.

— Какво правиш тук? — ахна той, неприятно изненадан.

— Дойдохме за безплатна пробна демонстрация, сър. Той отвори вратата и посочи навън:

— Изчезвай веднага!

Невзрачното метално създание сляпо го гледаше и не помръдваше.

— Мисис Ъндърхил прие нашите услуги, сър — бодро изчурулика кристалното гласче. — Можем да си тръгнем само ако тя ни помоли за това.

Той се втурна да търси жена си и я намери в спалнята. Цялото натрупано чувство на немощ и безсилие изведнъж се отприщи, той избухна и отвори с трясък вратата.