Джак Уилямсън - Със скръстени ръце

Старецът кимна към забързаните неясни фигури, изграждащи странната постройка отсреща, които продължаваха безшумното си дело в мрака.

— Сигурно вече си представяте какво открих — поде отново той. — Мъчително безсилие, обгърнато от празен разкош. Хуманоидите бяха твърде ефикасни в грижите си за безопасността и щастието на хората. Направо не им бяха оставили нищо, което те да вършат.

Той наведе глава към огромните си и все още сръчни ръце и тъжно се взря в изстраданите белези. Неволно стисна юмруци и отново се отпусна.

— Открих нещо много по-лошо от войната и престъпленията, от лишенията и смъртта — в буботещия му глас се долавяше някаква яростна горчивина. — Едно крайно безплодие. Хората седяха с бездейно отпуснати ръце, защото нямаше какво да правят. На практика се бяха превърнали в разглезени обитатели на съвършен затвор. Дори не можеха да спортуват, тъй като повечето спортове бяха обявени от Основния закон за опасни за живота им. Научната дейност беше забранена, защото в лабораториите също беше опасно. Образованието ставаше напълно излишно, понеже хуманоидите даваха отговор на всички въпроси. Изкуството се изроди в мрачно отражение на безсилието на хората. За житейски цели и стремления изобщо не можеше да се говори. Просто нямаше за какво да се живее. На хората им оставаше или да се захванат с някакво безсъдържателно хоби, или да играят глупави игри на карти, или най-много да отидат на безобидна разходка в парка — но винаги под зоркия поглед на хуманоидите, които бяха по-силни от тях и ги превъзхождаха във всяко едно отношение, независимо дали ставаше дума за плуване или шах, за пеене или археология. Създадоха им масов комплекс за непълноценност. Нищо чудно тогава, че всички ме мразеха и се опитваха да ме убият. Хората просто не виждаха изход от проклетото безсилие. На цигарите не се гледаше с добро око. Алкохолът беше с купони, а наркотиците — забранени. Дори сексът се контролираше строго. А самоубийството рязко противоречеше на Основния закон, пък и хуманоидите бяха пресекли достъпа до всички евентуални смъртоносни средства.

Впил поглед в паладиевата стрелка, проблясваща в мрака, старецът отново отрони тежка въздишка.

— Върнах се в Централата и се опитах да променя Основния закон. Изобщо не бях допускал, че ще се прилага толкова последователно. Вече ми беше съвсем ясно, че трябва да се внесе някакво изменение, така че хората да могат свободно да живеят и да се развиват, да работят и да почиват, ако искат да си рискуват живота, да избират и да носят последствията от своя избор. Само че онзи непознат се бе появил твърде късно. Вече бях построил Централата, и то прекалено добре. Основният закон бе напълно надеждно осигурен срещу всякакво вмешателство от страна на хората, дори и срещу моето. Посегателството срещу живота ми, според хуманоидите, доказвало, че Централата и Основният закон все още не били достатъчно добре защитени. В момента те подготвяли евакуацията на цялото население и разселването му по други планети. Когато се опитах да внеса изменения в закона, те ме прогониха от планетата заедно с другите.

Ъндърхил учудено погледна стареца:

— Но нали имате имунитет? — озадачено запита той. — Как така са успели да ви заставят?

— Вярно е, че разполагах с известна защита — отвърна Следж. — Бях програмирал в централния мозък изричната забрана хуманоидите да не ми пречат на свободата на действие, да не идват при мен и дори изобщо да не ме докосват освен ако не съм ги помолил за това. Но от друга страна, се бях престарал в стремежа си към опазване на Основния закон от хорско вмешателство. Така че, когато отидох в кулата да сменя програмата, хуманоидите ме последваха и не ми позволиха да се доближа до основното реле. Настоях да ме пуснат и тогава те нарушиха имунитета ми. Хванаха ме и насила ме качиха на космически кораб. Щом съм искал да променям Основния закон, ми казаха те, значи съм станал също толкова опасен, колкото и другите хора. Наредиха ми никога повече да не се връщам на Уинг IV.

Приведената фигура на стареца сви рамене.

— Оттогава насам живея непрекъснато в изгнание. Единствената ми мечта е да спра хуманоидите. На три пъти опитвах да се върна, тъй като на кораба бях направил оръжия, с които да унищожа Централата. Но патрулните им совалки винаги ме отблъскваха, преди да съм стигнал достатъчно близо. Дори последния път хуманоидите превзеха кораба ми и отвлякоха няколкото души, които бяха с мен, като промиха мозъците им и заличиха всички опасни за тях идеи. Мен обаче не ме докоснаха заради имунитета. И оттогава скитам от планета на планета, година след година. Трябва постоянно да се движа, за да бъда пред тях. На няколко планети публикувах откритията си в областта на родомагнетизма, та дано помогна на хората да устоят на нашествието на хуманоидите. Но родомагнетизмът е опасна наука. Този, който я усвои, се нуждае от защита повече от всеки друг според Основния закон. Така че веднага след мен се появяваха и хуманоидите.