Джак Уилямсън - Със скръстени ръце

Старецът млъкна и безрадостно мъртвешката му фигура се приведе още повече в мрака. Хлътналите му очи тежко следяха забързаните метални сенки, които тихомълком щъкаха енергично и продължаваха да изграждат огромната къща отсреща, чиито стени меко проблясваха в нощта.

— Може да ви се стори странно, но и аз някак си се чувствах като у дома си — бавно продължи дрезгавият глас. — Вече не вярвах на хората. Всичките ми надежди бяха насочени към роботите. Твърдо бях решил да създам едни по-добри роботи, които да са неподатливи на човешките несъвършенства и да могат да спасяват хората от самите тях. В този смисъл хуманоидите станаха нещо като деца на болния ми мозък. Няма защо да ви описвам родилните мъки по създаването им. Имаше грешки, неуспехи и падения. Понякога агонизирах и ми се струваше, че ще получа сърдечен удар. До успешната поява на първия съвършен хуманоид минаха няколко години. После трябваше да се построи Централата, тъй като отделните хуманоиди не бяха нищо друго освен крайниците и сетивата на един гигантски мозък. Именно това откриваше пътя към истинското съвършенство. Старите електронни роботи със своите отделни мозъчни релета, слаби батерии и така нататък си имаха своите определени конструктивни недостатъци, които ги правеха тромави, мудни и глупави. А според мен най-лошата им черта беше, че хората можеха да ги манипулират по свое желание. При Централата обаче този недостатък се преодоляваше лесно. Тя захранваше хуманоидите директно от енергийните съоръжения посредством силови лъчи и управляваше действията им с други контролни лъчи. По този начин всеки отделен хуманоид разполага с неограничена памет и ненадмината интелигентност. И най-важното — или поне на мене така ми се струваше тогава — хората нямаше как да им се месят. Цялата система на реакции беше програмирана по такъв начин, че се изключваше каквото и да е въздействие от страна на човешкия егоизъм и фанатизъм. Автоматично се осигуряваха безопасността и щастието на хората. Точно както е записано в Основния закон:

Да служат на хората, да им се подчиняват и да ги предпазват от всичко вредно.

Роботите, които бях взел със себе си, ми помогнаха да произведем възлите и агрегатите, а после аз със собствените си ръце монтирах първата част на Централата. Това ми отне три години. Чак тогава хуманоидите се съживиха истински.

Следж направи пауза и се взря в Ъндърхил. После отново поде разказа си:

— Поне за мен те бяха като живи. Струваха ми се далеч по-привлекателни от хората, тъй като ги бях създал в името на живота. Самотен и болен, въпреки всичко бях като някой горд баща на ново поколение — съвършено и неподатливо на злото. Хуманоидите вярно се придържаха към Основния закон. Веднага се заловиха за работа, увеличиха бройките си и построиха подземни заводи за масово производство. Непрекъснато подхранваха атомните пещи с руда и пясък, а от конвейерите слизаха все нови и нови орди роботи. По-късно издигнаха и контролна кула към Централата — висок пилон от лъскав бял метал, който гордо стърчеше сред опожарената безутешност на околния пейзаж. Непрекъснато добавяха нови транслационни участъци към изкуствения мозък и направиха обхвата му почти безкраен. После се заеха да оправят съсипаната планета и след това се насочиха към други светове. Бях много доволен. Смятах, че съм поставил край на войните и престъпленията, на бедността и неравенството, на човешките грешки и болката.

Старецът се размърда в тъмнината и тежко въздъхна.

— Както виждате, сметките ми се оказаха погрешни. Ъндърхил откъсна поглед от неуморните метални труженици, които мълчаливо продължаваха строежа на лъскавия палат. В сърцето му припламна леко съмнение. Вътре в себе си беше свикнал да гледа с насмешка на далеч по-плоски измислици, които забележителните наематели на Аврора се опитваха да му пробутват. Само че този старик говореше спокойно и убедително. А и черните метални натрапници наистина не влизаха в апартаментчето на стареца.

— А защо не ги спряхте? — запита той. — Още в началото?

— Твърде дълго се задържах в Централата — отново въздъхна Следж, някак неохотно. — Смятах първо да приключа всичко. Проектирах нови типове енергийни съоръжения на базата на ядреното деление и дори планирах методи за въвеждането на хуманоидите възможно най-плавно, за да не се причинява объркване в нормалния ритъм на живот на хората.

Ъндърхил лукаво се ухили в мрака:

— Видях ги тези методи — отбеляза той. — Доста ефикасни са.