Джак Уилямсън - Със скръстени ръце

— Не можах да взема инструментите — отчаяно се оплака той. — Хуманоидите възнамеряват да ги приберат.

На сивкавата дневна светлина старецът изглеждаше бледен и обезсърчен. Изпосталялото му лице бе някак изпито, а под хлътналите му очи имаше тъмни сенки, сякаш не бе спал цяла нощ. На пода все още си стоеше недокоснатият поднос с храна.

— Ще дойда с теб — рече старецът. В уморените му очи проблесна синкава решителност. — Непременно трябва да вземем инструментите. Надявам се имунитетът ми да ни опази и двамата.

Той взе някаква одърпана пътна чанта и Ъндърхил го последва надолу по стълбите. Когато пресякоха двора и стигнаха до задния вход, Следж извади малка подкова от бял паладий и я допря до металната овална пластинка. Вратата начаса се отвори. Двамата влязоха и през кухнята тръгнаха към мазето.

До умивалника стоеше малък черен робот и миеше чиниите, абсолютно безшумно и без никакви пръски вода. Ъндърхил неспокойно го погледна. Предполагаше, че този вероятно е същият хуманоид, който срещна долу в мазето, тъй като другият би трябвало да е още зает с косата на Аврора.

Неясният имунитет на Следж му се струваше доста несигурна защита срещу необозримата дистанционна интелигентност на роботите. Ъндърхил потръпна и бързешката отмина хуманоида, но той не му обърна никакво внимание.

Коридорът на мазето беше тъмен. Следж докосна с подковата друго реле и стените светнаха. После отвори вратата на работилничката, като запали и вътрешните стени.

От самата работилница не бе останало почти нищо. Нямаше ги шкафовете и тезгяхът, а бетонните стени бяха покрити с някаква светеща материя. Ъндърхил изпадна в ужас, защото си помисли, че и инструментите са изчезнали. Но после ги откри, струпани в един ъгъл заедно с детския комплект за стрелба с лък, който Аврора бе купила миналото лято — явно и това бе още една играчка, твърде опасна за склонното към самоубийства човечество. Всички тези неща бяха подготвени за изнасяне. Двамата със стареца напъхаха в чантата малкия струг, бормашината, менгемето и още някои по-дребни инструменти. Ъндърхил метна товара на рамо, а Следж загаси стените и затвори вратата. Хуманоидът продължаваше да мие чиниите и отново — необяснимо защо — изобщо не ги забеляза.

На външните стълби Следж бе обзет от внезапен пристъп на кашлица и трябваше да спре за малко, но в крайна сметка се добраха безпрепятствено до малкото апартаментче, в което нашествениците нямаха право да влизат. Ъндърхил монтира стругчето върху библиотечната масичка в преддверието и се хвана за работа.

Ден след ден, бавно и мъчително, направляващото устройство започна да придобива форма.

Понякога съмненията на Ъндърхил отново го обземаха. Друг път, докато гледаше синьозеленикавия цвят на измъченото лице на Следж и неконтролируемото треперене на сбръчканите му чепати ръце, го заливаше страхът, че старецът може да се окаже умствено също толкова нездрав, колкото и телесно, а планът му за спиране на нашествието на хуманоидите да е само една безнадеждна илюзия.

Взираше се в малката машинка върху кухненската маса, в паладиевата стрелка и в оловната сфера и цялата идея му се струваше пълно безразсъдство. Нима бе възможно какъвто и да е апарат да е в състояние да взриви океаните на планета, толкова отдалечена, че дори и собственото й слънце едва се виждаше с телескопа?

Всичките му съмнения и страхове обаче изчезваха, щом зърнеше хуманоидите.

Всеки път Ъндърхил излизаше с нежелание от убежището на апартамента, тъй като новият свят на хуманоидите не му се нравеше и го правеше неспокоен. Лъскавото великолепие на новата му баня го дразнеше, понеже не можеше сам да борави с крановете за водата — та нали човек можеше да се самоубие като се удави? Прозорците го потискаха, защото само хуманоидите можеха да ги отварят — иначе някой можеше да падне или да се хвърли от тях. Не му харесваше и музикалната стая, обзаведена с внушителни лъскави уредби, с които обаче можеше да работят само хуманоидите.

Лека-полека той започна да споделя тревогата на стареца, че трябва да се бърза, докато един ден Следж не го предупреди най-сериозно:

— Не бива да прекарваш толкова време с мене, защото ще разберат, че работим върху нещо важно. По-добре се преструвай, че си започнал да ги харесваш и че идваш при мене единствено за да убиваш времето.

Ъндърхил го послуша, само че не го биваше много като актьор. Започна старателно да се прибира навреме за храна. Полагаше усилия да води нормален разговор и говореше на всички теми, с изключение на тази за взривяване на планети. Опитваше се да изглежда ентусиазиран, когато Аврора му показваше новите подобрения в дома им. Възторжено ръкопляскаше на музикалните изпълнения на Гей и излизаше с Франк на дълги разходки в приказните нови паркове.