Ф. Уилсън - Чувства

Един алармиращ сигнал прекъсна мислите му. Огледа се и разбра, че се намира пред Обединената болница на Монро. По пътя се носеше линейка. Когато го наближи, той усети нарастващ задух в гърдите. Глътката въздух заседна в гърлото му, а болката се превърна в огромна оловна тежест, която премаза гръдната му кост. После, когато линейката отмина и отби към входа на Спешна помощ, болката се отдръпна.

Който и да беше в онази линейка, явно бе получил сътрдечен пристъп. Хауърд бе сигурен в това. Той гледа докато санитарите отнасяха някого в Спешната на носилка.. Сърдечен пристъп. Без съмнение. Ето още едно доказателство в полза на това, така наречено проклятие, което доктор Джонсън му бе отправил. А е толкова лесно да се потвърди. Просто ще отиде в приемната и ще попита: „Линейката с чичо ми пристигна ли вече? Човекът с болката в гърдите?“

Той се устреми през ливадата към четириетажната тухлена сграда. Когато аближи обаче, започна да чувства прилошаване и слабост. Главата му натежа, стомахът му гореше, свиваше го, усети спазми и просто го болеше. Всяка става, всяка кост в тялото му го болеше. Започна да диша тежко, зрението му се замъгли. Ставаше все по зле с всяка направена по посока на болницата крачка, но се насили да стигне входа за Спешна помощ и да отвори вратата.

…болка… страх… надежда… болка… скръб… гняв… болка… отчаяние… болка… радост… болка… болка… болка…

Като нападение на монголска орда срещу тялото му, като огромен порой от отприщен бент, като да бъдеш пометен в Хирошима, псхическата и телесна агония обля Хауърд, запращайки го да залита и да се препъва обратно през автомобилната алея към тревата, където се свлече на колене и запълзя колкото може по-бързо надалеч от болницата. Всеки, който го видеше, би си направил заключението, че е пиян, но на него не му пукаше. Трябваше да се махне надалеч от тази сграда.

Почти се почувства отново себе си в момента, в който достигна тротоара. Седна на бордюра, слаб и отмалял, като се кълнеше, че никога вече няма да припари до някоя болница.

Изглежда, че все пак неговата малка способност си имаше и недостатъци. Естествено нищо, с което да не може да се справи, нищо, което да не може да преодолее. Предимствата бяха прекалено мащабни!

Трябваше да сподели това с някого. Да го изприказва. Но на кого? Внезапно той се усмихна.

Лидия живееше в парково жилище в покрайнините, недалеч оттук.

Ама разбира се!

Когато Лидия отвори вратата, Хауърд изглеждаше, като че ли е минал на дрога. Тя тъкмо бе по средата на един малък сладък сън, че е женена с две деца и без парични проблеми, когато блъскането по вратата я събуди. Лицето на брат й бе запълнило шпионката, така че тя бе отворила и той бе влязъл.

Това се оказа грешка. Хауи бе абсолютно маниакален. Докато тя правеше кафе, той маршируваше из нейната малка кухня, махаше с ръце и устата му мелеше безспир. Като го гледаше, тя си помисли, че може би е на спийд: като го слушаше обаче й хрумна, че сигурно е взел есид 12 12 спийд, есид — жаргон за различни видове наркотици (есид е всъщност жаргона за LSD, която предизвиква халюцинаторни изживявания) .

Но Хауи не вземаше наркотици.

Което означаваше, че е полудял.

— Разбираш ли какво имам предвид, Сис? Разбираш ли! Възможностите са безбройни! Можеш ли да си представиш какво ще ми даде това по време на снемане на показания? Ако въпросите ми попадат в целта, ше знам ! Ще усетя страха на обвиняемия, неговата тревога, и ще продължа да атакувам тези слаби места, ще натискам тези тайни бутони, докато не стигне дотам, до където аз искам. И дори ако не стане така, ще знам къде да разровя кирливите ризи. Същото важи и за кръстосания разпит в съдебната зала. Ще знам, кога съм настъпил някой по мазола. И като говорим за съдебни зали, се сетих за нещо, което е още по-добро — още по-добро! — Той спря и насочи пръст към нея. — Съдебни заседатели! Избора на съдебни заседатели!

Лидия изсипа врялата вода в готовото кафе — без кофеин, за по-сигурно. Не искаше да добавя и грам към енергията му. — Браво, Хауи — Меко каза тя. — Добре си го измислил.

— Представи си само как ще мога да съставям съдебното жури! Имам предвид, че ще знам как всеки от тях се чувства по повод делото, защото ще ги питам от упор. Ще кажа: „Госпожо Еди-кояси, какво мислите за лекарската професия по принцип?“. Ако доловя някаква топлота от нейна страна, тя е аут, без значение какво казва. Но ако усетя гняв или просто стара омраза, тя е в отбора. Мога да съставя жури от докторомразци за всичките си дела за лекарски грешки! — той се изкикоти. — Сумите ще са астрономически !