Ф. Уилсън - Чувства

Но не можеше да отрече собственото си изживяване. Бе се почувствал пиян, преди да обърне внимание, че мъжът до него пие ексове.

Или бе обърнал внимание?

Може би несъзнателно бе забелязал човека с ексовете и бирата, на път към бара и умът му е свършил останалото.

Всичко бе толкова объркващо. Откъде можеше да знае със сигурност?

— Да Ви донеса ли нещо, господин Уайнстийн?

Хауърд вдигна поглед. Над него стоеше доста висока блондинка с поднос под ръка и приготвен бележник за поръчки. Бе около трийсетте, с твърде много грим и прекалено руса коса, но като цяло не бе някоя, която ще изрита от леглото си. Бе облечена в стандартната за Кентърбъри униформа на коктейл-сервитьорка, а именно: къса пола, черни чорапи и изрязана елизабетинска барманска блузка, и се усмихваше.

— Откъде знаете името ми?

— А защо не? Вие сте един от най-влиятелните мъже в Монро, нали?

Тя бе заинтригувана. Хауърд не можеше да чете мислите й, но долови развълнуваната й реакция спрямо неговото присъствие. Вероятно я привличаха парите и властта, а очевидно той представляваше според нея по малко и от двете.Долавяше се следа от сексуална възбуда, а зад нея и подмолна тревога.

Тревога за какво? Че накрая ще я изрита? Опита се да види дали може да повлияе на последното.

— Приятно е да те разпознаят — каза той, — особено такава привлекателна жена — …изви врат, за да види табелката с името на ревера й… Моли.

Изведнъж тревогата изчезна, а сексуалната възбуда се покачи с два пункта.

Бинго!

Поръча „Чивас“ 10 10 Чивас Ригал — марка уиски и сода. Вече бе подготвен, когато тя се върна с питието.

— Изглежда ще работите до късно тази вечер, а?

Можеше да почувства как вълнението й расте.

— Не е задължително. Все още не е настъпил сезона, така че все още не е голяма лудница. Когато масите се туткат като тази вечер, обикновено ако помоля, мога да си тръгна по-рано.

— Ами защо не помолите. Нямам планове за вечерта. Можем да измислим нещо заедно.

Сексуалната й възбуда наподоби зуум ефект 11 11 зуум ефект — способност на някои фотоапарати автоматично да приближават обекта .

— Добре звучи — каза тя с усмивка, придружена с намигване.

Хауърд се облегна назад и си пийна от скоча, докато наблюдаваше нежното полюшване на нейните отдалечаващи се бедра.

Толкова лесно! Като да имаш всички отговори на теста, преди да седнеш да го решаваш.

Това ли било проклятието ?

Каква нощ!

Хауърд се разхождаше покрай крайбрежнат ивица в утринната мъгла. Все още чувстваше коленете си отмалели. През всичките тези години бе имал много жени, изобилие от завоевания за една нощ, дори целонощни с няколко проститутки. Но никога, никога нещо подобно на това, което изпита снощи.

Веднага щом пристигнаха в жилището на Моли и започнаха със загряването, той се озова прикачен към нейните чувства. Можеше да усети вълнението й, удоволствието й — това бе нещо повече от досещане, всъщност самият той го преживяваше. Бе сигурен кога е прекалено или недостатъчно бърз. Откри, че може да си играе с нея, да я тормози, да я издига до върха, но да не й позволява да го достигне. Накрая я изведе на Еверест и скочи с нея оттам. Върхът на нейната възбуда се сля с неговия и резултатът бе разтърсващ. Тя остана бездиханна, а той напълно загуби дар слово.

И това бе едва първия път.

Моли най-накрая заспа, шепнейки, че той е най-великият любовник в света, като наистина си го мислеше. Хауърд се унесе заедно с нея, мислейки си как няма да е зле това послание да достигне до всички привлекателни неомъжени жени в града. Ама никак нямаше да е зле.

Събуди се рано и Моли бе пожелала да остане, но той отклони молбите й. От нея се долавяше нова емоция: Тя бе започнала да изпитва разни цуни-гуни чувства спрямо него — или поне си мислеше, че изпитва. И защо не? Добре изглеждащ, пари, власт и за капак велик любовник.

Направо да се влюбиш!

Тези чувства задействаха сирени и червени сигнални светлини в Хауърд. Ъ — ъ. Никакви такива. Само добри времена и кеф, и си стой ерген. Любовта означаваше проблеми. Жените започват да мислят за сватба.

Излизайки, той се отърси от нейната болка и разочарование, оставяйки след себе си неясни обещания от рода на „много скоро ще сме отново заедно“. Но точно сега не можеше да се прибере у дома. Бе твърде развълнуван, твърде еуфоричен. Това бе великолепно! Фантастично! Откриваха се невероятни възможности. Продължи да се разхожда, като ги прехвъряше в ума си.