Ф. Уилсън - Чувства

И все пак, продължаваше да се чуди за липсващата ръка. Седеше си, поглаждайки мустаци, и се чудеше къде би могла да бъде.

Пакетът пристигна на следващия ден.

Криси го донесе на бюрото му неотворен. Бе дошъл с Федерал Експрес 7 7 Федерал Експрес — куриерска служба в САЩ и бе означено „Лично и доверително“. Хауърд я остави да изчака докато го отваряше, смятайки че ще трябва да се добави към нечие досие — повечето „Лично и доверително“ пратки, които получаваше не бяха нещо различно.

Криси започна да пищи, когато ръката падна на бюрото. Не спря по целия път надолу по коридора до рецепцията. Хауърд се взираше в ръката. Тя лежеше с дланта нагоре върху попивателната на бюрото му, мъртвешки, безкръвно бяла, с изключение на разръфания, с цвят на говеждо чукан. Кожата бе влажна, просветваща с флуоресцентен блясък. Можеше да види гънките по дланта и по ставите, можеше да различи дори извивките на пръстовите отпечатъци. От нея се носеше слаба гнилостна миризма.

Това трябва да е шега, Лидия се опитва да го стресне. Е, няма да стане. Това сигурно е фалшиво. Бе виждал тези удивително живи чинии със суши и купички със сукияки във витрините на японските ресторанти. Как го наричаха? Михон . Така беше. И това бе подобно: професионално изваяна и оцветена пластика. Ужасяваща част от анатомичен михон .

Хауърд го докосна с показалеца си и почувства леки иглички нагоре по ръката и по цялата кожа. Продължи точно колкото да мигнеш и изчезна. Но дотогава той бе разбрал по структурата на кожата и поддаването на плътта под нея, че това не е михон . Това бе истинско!

Той изхвърча от стола и остана на място, треперещ, като непрекъснато бършеше пръста си в сакото на костюма и крещеше на Криси да повика полиция.

Този ден Хауърд излезе късно от офиса. Безкрайните въпроси на детективите и хората от следствието го лишиха от всякакво разписание. После, за капак, последното за деня обаждане бе от Брайън, от офиса на следователя. Според него, експертите от следствието твърдяли, че ръката определено е принадлежала на бившия велик доктор Джонсън.

Така че сега той бе потресен, разтърсен и просто уморен. А също и раздразнителен. Нахвърли се върху служителя при гаража от пуерторикански произход — Хосе или Гомес, или каквото по дяволите му е там името — да си размърда задника и да докара колата front pronto.

Червеното му порше 914 се понесе с пронизителни звуци надолу по рампата и после колелата нададоха писък, когато спря пред него. Докато минаваше покрай служителя и му подаваше бакшиш от петдесет цента — половината от обичайното — почти почувства враждебността, която лъхаше към него.

Не, чакай… бе повече от почти . Усещането бе, като че ли наистина изпита гнева и завистта на мъжа. То изпълзя подобно на червей през нервната му система и за момент Хауърд също бе ядосан и изпълнен със завист. Но към кого? Към самия себе си?

И точно както внезапно се бе появило, така внезапно изчезна. Отново бе просто изморен, раздразнителен и загрижен за това, да се измъкне към Острова и в къщи, където да си налее едно силно питие и да се отпусне.

Нямаше задръствания. Това бе предимството да се прибираш късно. Той пропътува „Лонг Айлънд Екзит“ до Глен Коув Роуд, после се насочи на юг. Спря при крайпътния Макдоналдс, точно от отсамната страна на знака, който обявява южния край на „Обединено селище Монро“. Поръча си „Биг Мак“ и пържени картофи. Докато подаваше парите на пъпчивото червенокосо момиче през прозорчето, през него прелетя вълна от еуфория. Почувства се леко замаян. Погледна девойката в синята униформа и забеляза замръзналата й ухилена физиономия и изцъклен поглед.

„Друсана е!“, си помисли той. „И проклет да съм ако и аз не се чувствам надрусан!“

Взе си опакованата поръчка и се изпари. Чувството избледня почти незабавно. Но не и смущението му. Първо служителя в гаража, а сега и това хлапе в Мики Д. Какво ставаше тук?

Отби в своето място в паркинга на Саундвю Кондоминиъм и влезе в градската си къща. Бе триетажна, с добър изглед към пристанището на Монро. Бе поработил съвсем законно по продажбата на земята, така че му се отдаде да спечели при закупуването с реконструкция. Цената: сто шейсет и девет големи 8 8 големи — авторът най-вероято има предвид стодоларовите банкноти .

Сега вървяха за двойно повече.

Да, ако познаваш когото трябва и имаш необходимите средства, за да се възползваш от случая, когато ти се предостави, цената ти в мрежата може да се движи само в една посока: Нагоре.