Ф. Уилсън - Чувства

Хауърд извади един „Будвайзер“ от хладилника и отвори стиропоровата кутия на „Биг Мак“-а. Докато се хранеше, се загледа над спокойните води на Лонг Айлънд Саунд в светлините по брега на Кънектикът откъм далечната страна. Колкото и да се опитваше, не можеше да спре да мисли за тази жестоко отрязана ръка в днешната поща. Кое водеше мислите му към доктор Джонсън. Какво каза той за съчувствието миналата седмица?

„Не мисля, че изпитвате каквото и да било по отношение на когото и да било, господин Уайнстийн. Наистина имате нужда от урок по съчувствие.“

Нещо такова. И седмица по-късно сяда в офиса си и си отрязва ръката, и после някакси я поставя в плик на Федеръл Експрес посред нощ и я праща на Хауърд. Лично и поверително . И после оставя живота да изтече от него.

… урок по съчувствие…

После ръката пристигна и Хауърд я бе докоснал, бе почувствал това гъделичкане и сега изглежда бе способен да усеща какво чувстват другите.

… съчувствие…

Да бе, точно така. И сега всеки момент ще чуе гласът на Род Сърлинг да изпълва стаята.

Допи си бирата и отиде за втора.

Да не бързаме да обръщаме всичко на смях, си каза, докато предъвкваше няколко картофа. Юридическото образование го бе научило как да си подрежда мислите и да представя убедителни доводи. До момента имаше основателни причини да бъде жертва на някакво проклятие. До вчера би се изсмял на такова нещо, но тази сутрин се бе сблъскал с истинска жива — не, зачеркни това, преправи го на мъртва — мъртва човешка ръка, лежаща на бюрото му. Ръка, която някога бе принадлежала на обвиняем в едно много апетитно дело за лекарска грешка. На човек, който бе казал, че Хауърд Уайнстийн се нуждае от урок как се чувстват останалите хора.

И сега Хауърд Уайнстийн се бе сблъскал с два мига, в които бе изпитал чувства на други личности.

Или си мислеше, че е така.

В това се състоеше въпросът. Беше ли направил доктор Джонсън някакъв номер с ума на Хауърд? Не беше ли посял някакво предположенеие в неговото подсъзнание и после да го е подсилил, изпращайки му отрязаната ръка?

Или това бе наистина? Проклятието на един мъртвец?

Хауърд реши да предприеме научен подход. Единственият начин да се докаже една хипотеза, е да се изпробва експериментално. Той захвърли втората бира. Време бе да се разкърши из града.

Докато събираше останките от „Макдоналдс“-а, отбеляза тъпа болка по дължината на цялата си дясна ръка. Разтърка я, но това не помогна. Зачуди се как ли би могъл да я преумори. Може би в резултат на отскока, след като докосна онази ръка сутринта. Не, не помнеше тогава каквато и да е болка. Сви рамене, навлече един суетчер и пристъпи навън в пролетната нощ.

Въздухът бе хладен и с вкус на сол откъм Саунд. Твърде красива нощ, за да се свре отново в поршето, така че реши да извърви пеш няколкото кооперации надолу в западна посока към нощните барове по крайбрежната ивица. Бе изминал едва няколко стъпки, когато забеляза, че болката в ръката му е изчезнала.

Кентърбърис бе първото мясо, което му се изпречи надолу по наскоро обновената ивица. Понякога идваше тук с някои от местните клиенти.Нелошо местенце за обяд, но след пет се превръщаше в тържище на плът. Дори СПИН-ът да бе обезкуражил любителите на случайните контакти, тук това не важеше. Пространството около кръглия бар в Кентърбъри бе задимено, шумно и претъпкано с юпита 9 9 юпи — млад преуспяващ професионалист .

Хауърд се сви на бара и изведнъж почувства как краката му стават като гумени. Облегна се на махагоновия ръб и хвърли едно око на симпатягата, с който търкаше лакти отдясно. Току що бе ударил нещо на екс и го догонваше с няколко щедри гълтока гадна бира. Пред него на бара имаше още четири чашки за екс, до една празни.

Хауърд се измъкна към сепаретата в дъното на помещението и веднага се почувства по-добре.

Господи, това наистина се случи! Вярно е.

Докато се движеше през тълпата, бе атакуван от сложна смесица от похот, отегчение, изтощение и пиянство. Бе истинско облекчение да се добере до относителното убежище на последното сепаре в дъното. Емоциите и чувствата на помещението се превърнаха във фонов шум, един сензорен Музак.

Но те все още бяха тук. По пътя от града му се струваше, че е необходим физически контакт — със служителя в гаража, момичето в Мики Д — за да се осъществи сензорен внос. Сега чувството като че ли се носеше във въздуха.

Хауърд затвори очи и потри с длани слепоочията си. Това не може да се случи, не може да е истинско! Тобе част от „Зоната на здрача“ и „Без граници“ и „Разкази от тъмната страна“ . Такива неща не се случват на Хауърд Уайнстийн в малкия стар Монро, Лонг Айлънд.