Ф. Уилсън - Чувства

— Просто се успокой, Хауи. Ще ти направя нещо за ядене и после можем да…

— Трябва да се махна от тук! Това не може да продължава така!

Той се устреми към вратата. Лидия се опита да го спре.

— Хауърд…

Той я изблъска встрани.

— Трябва да изляза навън !

Докато си навлече достатъчно дрехи, за да го последва, него го нямаше никакъв.

Нощта гъмжеше от страх и радост, и похот, и болка, и удоволствие, и любов, които емоционално и телесно обливаха Хауърд с топлина и светлина.Той имаше нужда от успокоение, от тишина, от покой.

И ето, право напред, той го мярна… необезпокоявано и тъмно място… почти изпразнено от емоции, от каквито и да е чувства.

Той се втурна натам.

Обадиха й се на следващата сутрин.

— Вие ли сте Лидия Чембърс, сестра на Хауърд Уайнстийн? — запита официално някой.

Олеле, Боже!

— Да.

— Бихте ли дошли до кея Кросби, ако обичате, мадам?

— О,не! Той нали не е…

— Той е наред — каза бързо гласът. — Физически де.

Лейтенант Доналдсън я откара до шамандурата с моторницата на Морската полиция. Хауърд седеше в една гребна лодка, привързана към полюляващата се червена маркировка на канала в средата на пристанището на Монро.

— Изглежда я е открадал снощи — каза лейтенанта, който бе къдрокос и русоляв и изглежда преполвяваше трийсетте. — Но явно е прекрачил чертата. Отказва да се отвърже от шамандурата и започва да крещи и да размахва едно от греблата към всеки, който се приближи. Питаше за вас.

Той загаси двигателя и остави моторницата да се носи по посока на Хауърд и гребната лодка.

— Кажи им да ме оставят на мира, Сис! — извика Хауърд, когато наближиха на десетина фута.

Имаше подивял вид — небръснат, дрехите му измачкани и на петна, косата му стърчаща в невероятни посоки. И гледаше опасно, с ъгълчетата на очите си.

„Той изглежда побъркан“, си помисли тя.

— Върни се на брега, Хауърд — каза тя, опитвайки се да излъчва симпатия и спокойна увереност. — Ела си в къщи.

— Не мога, Сис! Обясни им. Накарай ги да разберат. Това е единственото място, където е тихо, където мога да намеря покой. Уф, знам че рибите там долу изяждат и биват изяждани, но е от време на време и е далеч оттук, и аз мога да се справя. Просто повече не мога да стоя в града!

Лейтенант Доналдсън прошепна с ъгълчето на устата си:

— Приказва тия щуротии откакто го открихме тук сутринта.

Лидия се зачуди какво би могла да каже на лейтенанта: че нейният брат не е побъркан, че е прокълнат? Започне ли да ги приказва такива и веднага ще й вземат мярка за усмирителна риза и на нея.

— Не можеш да стоиш там, Хауърд.

— Трябва. На шамандурата има гнездо на чайка и тази сутрин, когато пиленцата огладняха, това ме накара и мен да огладнея. Но после майка им дойде и ги нахрани и сега коремчетата им са пълни и те са доволни… — той започна да хлипа… — и аз също, и просто искам да си стоя тук, при тях, където е тихо и спокойно.

Тя чу лейтенантът да изръмжава:

— Добре. Това решава нещата!

Той се изправи и сигнализира към брега. От флота с боботене се откъсна друга, по-голяма моторница. На борда имаше хора с бели престилки и носеха нещо, което приличаше на мрежа.

— Сега за известно време той ще спи, госпожице Чембърс — каза доктор Голд. 15 15 голд — злато (англ.)

— Наложи се да му инжектираме доста яка доза торазин 16 16 торазин — силно действащо успокоително средство , за да го укротим.

Бе ужасно да гледа как хвърлят мрежата върху собствения й брат и го издърпват на по-голямата лодка, подобно на гигантска риба, но просто нямаше друг начин. Хауърд щеше да остане там, в океана, до последния си час, ако го бяха оставили.

Прекара по-голяма част от сутринта в подписване на разни документи и отговаряйки на безкрайни въпроси относно медицинското и емоционално минало на Хауърд, миналото на семейството им, настоящи стресове и натоварвания. Каза на доктор Голд всичко, включително и това, как Хауърд е получил ръката по пощата преди два дни. Божичко, бяха минали само два дена? Всичко… с изключение на това, че чувства болката и емоциите на другите хора… и животни, че и насекоми. Не можа да се насили да се подложи на риск и да се опита да го обясни на доктор Голд. Можеше да си помисли, че и тя страда от психозата на брат си.

— Кога ще може да се прибере? — попита тя.

— Не по рано от поне двайсет и осем дни. Толкова трае задържането му. Не се тревожете прекалено много. Изглежда това е остра психоза, получила тласък след оня стряскащ инцидент с отрязаната ръка. Веднага ще го подложим на психотерапия, ще измислим подходящо медикаментозно лечение, и ще направим каквото е по силите ни отново да изправим на крака психиката му, възможно най-скоро. Мисля, че всичко с него ще бъде наред.