Крис Удинг - Отрова

Когато Чевръстин спря да чете, Отрова вече бе прегледала няколко абзаца по-напред.

— Какъв е бил този Аламбар Бърл? — попита тя.

— Герой от последните дни на Междуособната война — обясни събеседникът й. — Когато нашият народ изгубил единството си и хората започнали да се избиват помежду си, се появили вълшеблените създания. Тогава имали друг повелител, но като изключим това, почти не са се променили през последвалите години. Битката била жестока — ние сме се съпротивлявали яростно, ала в крайна сметка вълшеблените успели да ни прокудят от плодородните равнини в планините, клисурите, рудниците и мочурищата. Аламбар е бил велик воин и легенда дори в онези времена.

— Как е загинал? — поиска да узнае момичето и започна да прелиства по няколко страници наведнъж, докато не стигна до последната.

Очите й бързо се плъзнаха по заключителните абзаци.

И тогава Аламбар пое ръката на Сизела, погледна я в очите и заяви с тържествен тон: Кълна ти се, че няма още дълго да се крием в сенките. Бедите и нещастията само ще ни направят по-силни. Някой ден ще се обединим и тогава никой не ще може да ни спре; кръвта, която тече във вените ни, ще покаже силата си, и ние ще възвърнем владенията си.

Сизела знаеше, че съпругът й говори истината. Оплели ръце, двамата се върнали в планинското поселище, където силуетите на недовършените постройки се чернеели на фона на притъмняващото небе.

Отрова изглеждаше объркана.

— Мислех си, че това са биографии — изтъкна тя. — Как може да завършиш нечия биография, ако героят, за чийто живот разказваш, е още жив?

— Недей да прибързваш с изводите, Отрова — усмихна се Чевръстия. — Биографиите не завършват непременно с нечия смърт. Те не са жалейки. Аламбар е живял до дълбока старост заедно с жена си Сизела. Кончината му е документирана другаде — добави домакинът й и посочи към безкрайните редици книги. — Това просто е неговата история. Въпреки че е продължил да живее, същинската му история свършва тук. Искаш ли да ти кажа къде е началото й? Девойката кимна. — Историята на живота му започва с включването му като доброволец в бойните действия. Тогава Аламбар е бил още младеж, а Междуособната война тепърва започвала. Постепенно виждаме как той възмъжава и става герой, но всичко завършва с поражението, което вълшеблените създания нанасят на човешките армии. Какво е било преди това и какво след, не е толкова важно. Ние сме разказвачи, Отрова, и се трудим за Йерофанта, който се явява главният разказвач. Разказвачите не се занимават с подробностите, освен ако не е крайно наложително. Оставили сме тази скучна работа на историците.

— Мисля, че разбирам — кимна момичето. — Значи човек може да има само една история?

— Не е задължително — каза Чевръстин. — Някои имат по две, три, че и повече истории. Понякога тези разкази са свързани в едно голямо сказание, но може да бъдат и напълно самостоятелни. Повечето хора нямат и по една история. Макар и да сме много на брой, ние, Пазителите на древността, не можем да опишем живота на всеки човек. Ето защо избираме само онези животи, които са най-важни за света. Онова, което виждаме и узнаваме, се предава на книгите посредством магията на Йерофанта. А после книгите се пишат сами.

— Значи моята история вече е започнала? — попита Отрова и отметна черните си коси зад ушите.

— Да.

— Тогава защо не мога да я погледна?

— Защото всички страници са празни. Девойката повдигна учудено вежди. — Не можеш да разкажеш половин история, Отрова — изтъкна Чевръстин. — Не можеш да напишеш половин книга. Онова, което решиш да сториш занапред, може да промени коренно всички предишни събития. Ако изведнъж решиш да убиеш приятелите си, докато спят…

— И защо да правя това? — прекъсна го Отрова.

— Изслушай ме до края — каза търпеливо старецът. — Ако направиш това, цялата история ще придобие нова светлина. Вместо да разказва за пътешествието на Отрова от Чайкино, която се подложила на всевъзможни опасности, за да спаси сестра си, това ще бъде зловещият разказ за това как едно момиче се е превърнало в хладнокръвен убиец. Самият начин, по който историята ще бъде написана, ще бъде коренно различен. Разбираш ли? Ами ако ти умреш в този момент, докато си говорим? Тогава ще се окаже, че това изобщо не е твоята история, а историята на Брам и Пиперено зрънце, в която ти си просто един от второстепенните персонажи. Преди да се запише една история, тя трябва да бъде добре известна, в противен случай всичко може да се измени до неузнаваемост. В това е цялото очарование на мисията, която са призвани да изпълняват Пазителите на древността, Отрова. Никога не знаеш какво ще се случи по-нататък. Едва когато историята завърши, ще можеш да видиш нейния текст, понеже той просто не съществува преди това.