Крис Удинг - Отрова

— Повелителко Асинастра, аз съм изпратена тук от повелителя на вълшеблените създания.

„ейлтар!“ „ейлтар!“ — нададе хриптящия си вопъл господарката на паяците. — „грабител!“ „граби-и-и…“

Ала Отрова не чу нищо повече от думите и защото вече бе запратила черната сфера към каменния под. Кълбото се строши на стотици парченца и от него изригна мрак, който погълна момичето и заглуши дрезгавите писъци на господарката на паяжините.

Когато Отрова дойде на себе си, пред погледа й се разкри разкошно обзаведена стая.

Девойката примигна. Трябваха й няколко секунди, за да преодолее изненадата си, и още малко време, докато осъзнае къде се намира. Накрая разпозна обстановката — това бе дворецът на повелителя на вълшеблените създания. Андерсен измяука до краката й.

— О, с теб всичко е наред! — възкликна радостно Пиперено зрънце и се хвърли на врата й.

Отрова я прегърна нежно, докато мислите й се опитваха да подредят последните събития. Сферата ги бе пренесла обратно във Вълшеблените владения, но по-важното беше, че ги бе събрала отново заедно. Брам също беше тук и ако съдеше по вида му, не се радваше особено на обстоятелството, че светът внезапно се е преобърнал надолу с главата. Той подръпваше крайчеца на мустака си и се опитваше да изглежда спокоен, но Отрова знаеше, че се мъчи да преодолее шока от внезапното пренасяне от едно Владение в друго.

Внезапно тъмнокосата девойка усети как тежкото бреме на тревогата се вдига от душата й. До последния момент се бе страхувала, че Ейлтар ще ги измами. Колкото и странно да звучеше обаче, явно повелителят не ги беше излъгал. Въпреки че я бе измъчил подобаващо с категоричния си отказ да й обясни действията на сферата — нещо, което Отрова нямаше да забрави скоро, — именно неговият дар я бе спасил. Нищо чудно, че й бе забранил да използва подаръка, преди да се сдобие с кинжала. Ейлтар изобщо не се интересуваше дали момичето ще оцелее, или не; единственото, което искаше, бе да получи онова, за което я бе изпратил в царството на паяците.

Вратата на помещението се отвори и вътре влетя Драскин, съпровождан от обичайната тълпа дяволчета, които непрекъснато му докладваха или го разпитваха за нещо. Както и преди, секретарят изстрелваше заповед след заповед към тях, а щом се приближи до хората, само махна с ръка и шумната му свита побърза да напусне залата.

Писарят се усмихна широко, при което разкри острите си зъби, приглади назад косата си и протегна ръка.

— Предполагам, че имате нещо за повелителя Ейлтар? — обърна се той към Отрова.

Чернокосото момиче сведе поглед към кинжала, който държеше в ръката си.

— Къде е той? — попита тя.

Усмивката на Драскин потрепери леко по краищата.

— Готви се за изключително важно съвещание — гласеше отговорът му.

— Тогава му предай, че искам да върне сестра ми, преди да му дам каквото и да било — заяви Отрова.

— Човешко отроче, ти май не разбираш — процеди секретарят през зъби. — В двореца току-що пристигнаха трима повелители, представящи три Владения — всеки със своята свита, капризи и прищевки, — а аз трябва да угодя на всички! Сега съзнаваш ли колко съм зает?

— В такъв случай не смея да те задържам — рече любезно, но твърдо девойката. — Кажи на Ейлтар, че ще почакаме, докато се освободи, и тогава ще обсъдим сделката.

Писарят изсумтя.

— Глупаво момиче! Вие, човеците, наистина страдате от мания за величие! Намирате се във Вълшеблените владения, кралството на моя господар. Тук не можете да предявявате никакви претенции!

Той вдигна ръка и в същия миг там се появи кинжалът с раздвоения връх, а под пръстите на Отрова остана само въздух. Тя сведе очи и се вгледа недоумяващо в празната си длан. Драскин се завъртя на пети и закрачи към вратата.

— Ще чакате тук, докато повелителят ми не реши какво да прави с вас — нареди писарят, след което затвори вратата и пътешествениците чуха превъртането на ключ в ключалката.

— Гледай ти — въздъхна Пиперено зрънце в настъпилата тишина. — Това си беше грубичко.

— Щял да решава какво да прави с нас — подхвърли намусено ловецът на духове. — Това не ми харесва. Имам чувството, че някой тук не си пада много-много по честните сделки.

— И аз съм на твоето мнение, Брам — отбеляза Отрова и се огледа наоколо. — И започвам да си мисля, че ще е най-добре да сме се махнали оттук, когато Драскин се върне.

— Сигурна ли си? — попита Пиперено зрънце. — Ами ако повелителят наистина възнамерява да върне сестра ти?