Крис Удинг - Отрова

Летящото създание вече се бе приближило на такова разстояние, че Отрова усещаше полъха от движението на ефирните му крилца. Шестте му крайника потрепериха, а фасетъчните му очи я наблюдаваха с такова любопитство, че сякаш всеки миг щяха да изскочат от орбитите си. Отсъствието на зъбата паст ни най-малко не я успокои. Насекомото бе достатъчно голямо, за да я вдигне във въздуха и да я отнесе, където си поиска. В този миг Отрова си спомни колко крехки изглеждаха тези създания и как не можеха да се изтръгнат от лепнещата хватка на паяжината.

Хрумна й идея. Тя протегна ръка към торбата, висяща на гърба й, и извади оттам първото, което напипа — една ябълка. Щом пеперудата се спусна пред нея и треперещите й антени едва не я докоснаха, девойката запрати ябълката с всичка сила към нея.

Ефектът беше поразителен. Плодът разкъса крилото на натрапника с необичайна лекота, сякаш мина през хартиен параван. Насекомото нададе отчаян вопъл и отстъпи назад, като размахваше отчаяно криле, а Отрова трябваше да се вкопчи в нишката, за да не падне. Нараняването обаче явно бе твърде сериозно и бе нарушило драстично летателните способности на пеперудата. Тя започна да кръжи бясно, без да може да набере височина, и в края на краищата се вряза в паяжината на известно разстояние от момичето. Паякът изскочи светкавично от свърталището си, твърдо решен да не изпусне тази плячка. Отрова едва се удържа да не извика, когато забеляза как чудовищната твар се приближава към нея с характерната за вида си зловеща походка. Само след миг тя вече се бе вкопчила в злощастната пеперуда, забивайки отново и отново отровните си челюсти в потръпващата й плът. След краткотрайна съпротива жертвата се предаде и прие безропотно съдбата си.

За разлика отпреди обаче, сега паякът не омота като пашкул безжизнената си плячка, а зае онази поза, която Отрова и спътниците й бяха зърнали по време на наблюденията си. Сякаш се бе замислил над нещо или бе напрегнал до крайност сетивата си, за да долови нечие чуждо присъствие. Изгърбен над мъртвото туловище на пеперудата, стъпил на няколко различни нишки, паякът стоеше неподвижно и чакаше. „Знае, че съм тук, помисли си Отрова и усети надигащия се пристъп на паника. Знае… или най-малкото подозира за присъствието ми.“

Дали можеше да я види? Девойката се съмняваше, че има добро зрение, — все пак не бе успял да ги забележи, когато се криеха в процепа, — но какво щеше да прави, ако гадината усещаше присъствието и? Виж, това бе съвсем друга работа. Хищникът със сигурност долавяше, че нещо с паяжината му не бе наред.

Многокраката твар бавно се обърна и стомахът на Отрова се сви от страх, когато чудовището отново застина като статуя, но този път с уродливата си глава, обърната към нея.

Огромните му челюсти се отваряха и затваряха във въздуха, а осемте му очи бяха вперили безизразния си поглед в нея.

Момичето замря неподвижно и затаи дъх. Нещо привличаше вниманието му. Но какво? Изведнъж отговорът изникна с ужасяваща увереност в съзнанието й. Биенето на сърцето й. Ако можеше да се справи с това, да успокои сърцето си, което туптеше тъй, сякаш щеше да изскочи от гърдите й… Страшилището се намираше съвсем близо и усещаше забързания тропот на пулса й чрез паяжината. Отрова никога не си бе представяла, че ще бъде предадена от биенето на собственото си сърце.

Не биваше обаче да забравя, че това бе приглушен и необичаен звук за уродливото същество. Освен това жертвата не се мяташе като обезумяла в усилията си да се освободи от лепкавата прегръдка на мрежата. Изпълнен с колебания заради противоречивата информация, предоставена от сетивата му, паякът пропълзя още по-близо и тъмнокосата девойка трябваше да положи сериозни усилия, за да потисне вика си. Сега чудовището се намираше само на няколко метра от нея и тя виждаше четината по изпъкналия му търбух и острите краища на челюстите му. Пръстите й се стрелнаха към миниатюрната сфера в джоба й, ала страхът не й позволяваше да се възползва от нея. Ейлтар й бе казал да я строши едва когато се сдобие с кинжала. Как можеше да наруши инструкциите му, при положение че дори не знаеше как точно функционира кълбото?

— Хей! — разнесе се някъде отдалеч гласът на Брам. — Хей, ти! Ела насам!

В същия миг ловецът на духове и Пиперено зрънце започнаха да дърпат тънката нишка, която ги съединяваше със ствола, по който пълзеше Отрова. Паякът се надигна и се стрелна напред. Тъмнокосото момиче за малко да изкрещи, когато го видя да се носи към нея със светкавична бързина… и в следващата секунда вече бе далеч. Отвратителната твар бе минала над нея, докато девойката лежеше вкопчена в нишката и трепереше от ужас.