Крис Удинг - Отрова

„тя открадна от теб“ „от мен! от мен!“ „взе кинжала, който беше твой“

Асинастра се изправи пред Отрова и се приведе толкова близко към лицето й, че девойката почувства зловонния й, гробищен дъх.

„открадна кинжала, който забиха в гърба на Мелхерон“

Проблесна мълния и отекна гръм, а планинските зъбери подеха ехото. Отрова се опита да поклати глава и да издаде някакъв звук, за да обясни, че не беше така, нещата изобщо не бяха такива, каквито изглеждаха, тя всъщност бе принудена да направи това, ала нищо не се получи.

„какво да сторя с нея?“ — обърна се с въпрос сама към себе си Асинастра и доближи счупения нокът на показалеца си към лицето на момичето. Отрова усети как от очите й избликват сълзи на ужас. — „занеси я у дома, омотай я добре и нахрани мъничето, когато се роди“

Съзнанието на девойката щеше да експлодира от безполезните, предварително обречени усилия да помоли за милост. Една сълза се плъзна по ресниците и се търкулна по бузата й.

„сълзи…“ — просъска Асинастра и допря пръста си до бузата на момичето, улавяйки миниатюрната солена капчица върху нокътя си. — „няма полза“

Господарката на паяжините отстъпи назад, взирайки се в Отрова с бездънните черни перли, които й служеха за очи. Сплъстените й черни коси падаха в безпорядък пред лицето й. Тя стоеше зловещо изгърбена и подутият корем изкривяваше още повече силуета й.

„тя те видя на съвещанието“ „да, аз те видях там“

Тъмнокосата девойка не можа да съобрази веднага, че Асинастра говори за съвещанието, на което бе обвинила Ейлтар в убийството на Йерофанта. Значи повелителката на паяците през цялото време е била там и я е наблюдавала от тавана, скрита в тъмните ъгълчета?

„ти си виновна, задето ме обвиниха“ „но после им каза, че не е била тя“ „защо?“ „тя не разбра“

Момичето едва успяваше да следи извратената логика на брътвежите на чудовището, но поне съумя да улови смисъла им. Щеше да отговори, ако бе в състояние да стори това, но бе абсолютно безпомощна да предоврати участта, която й готвеше Асинастра.

„сетне разбра“ „ейлтар те е накарал“ „заради сестра ти“ „принудил те е да откраднеш кинжала ми“ „ти го каза, а той призна“

„Точно така“ — закрещя беззвучно Отрова с отчаяната надежда, че Асинастра ще прочете мислите й. — „Точно така беше! Аз не съм виновна!“

„направила си го заради семейството“ — въздъхна господарката на паяжините и поглади огромния си корем. — „зная какво означава това“

Тези думи възпламениха искрицата на надеждата у девойката. Дали Асинастра наистина бе разбрала?

„зная кого да виня“ — изхриптя тя. — „засега няма да те убивам“

Отрова почувства как вътрешностите й сякаш се разтапят, а по тялото й се разлива невъобразимо облекчение. Повелителката на паяците отмести погледа си и момичето се строполи на пода, дишайки учестено.

„трябва да се върне“ — рече Асинастра. — „да се върне в своите владения“ „тук не е желана“ „никога не е била желана“

В първия момент девойката не можа да разбере за кого се отнасят тези думи, но се осмели да вдигне очи и видя как господарката на паяжините отстъпва в тъмнината. В едната си ръка държеше лъскаво острие — двузъбия кинжал, който бяха намерили в гърба на Мелхерон.

„тя дойде за кинжала си“ — прошепна Асинастра, след което направи още една крачка назад и изчезна, сякаш се разтопи във въздуха. Мракът я обгърна като невидимо наметало и повелителката на паяците напусна Владенията на Йерофанта.

Отрова остана да лежи на пода пред обливаните от дъжда прозорци, а звукът от накъсаното й, хриптящо дишане се заглушаваше от грохота на бушуващата буря.

След един час тъмнокосата девойка се върна в покоите на повелителя на вълшеблените създания, за да отговори на предложението му.

Тя пристъпваше със свит на топка стомах по коридорите на замъка в компанията на тромави, бронирани тролища, предвождани от самия Гругарот. Червените очи на придружителите й оглеждаха подозрително всяка педя от маршрута им. Подземният повелител бе разбрал отдавна това, за което Отрова и спътниците й само изказваха предположения; щом Ейлтар искаше да сключи сделка с девойката, значи тя имаше някаква власт над него и следователно трябваше да я пазят като очите си. Всяко нещо, което застрашаваше повелителя на вълшеблените създания, бе добре дошло за Гругарот. Отрова не каза на никого за посещението на Асинастра. Струваше й се, че е най-добре да съхрани в тайна срещата си с господарката на паяжините, а и Гругарот щеше да се оскърби, ако узнаеше, че тя е успяла да се промъкне с такава лекота покрай стражите му. Що се отнася до приятелите й, те пък само щяха да се разтревожат напразно.