Крис Удинг - Отрова

Тъмнокосата девойка се взираше в повелителя на вълшеблените създания с непримирима злост и омраза, ала това явно само го развесели още повече.

— И всичко това е… само за да унищожиш човешкия род? — процеди тя.

— Да унищожа човешкия род? — прихна Ейлтар. — Мислиш, че съм предложил Драскин за поста на Йерофанта само заради това! Ласкаеш се, повярвай ми.

Човеците напоследък са твърде нищожни, за да занимават мислите ми. Единственото, което ме вълнува, е Йерофантът да е на моя страна. Ти обаче си извънредно досетлива. Повелителката Париаза наистина знаеше над какво работи Мелхерон, и мога да те уверя, че трудът му представляваше сериозна заплаха за нас. Тя разказа на Драскин, който ми предаде всичко. Но секретарят ми беше този, който реши да вземе нещата в свои ръце, а не аз. За благото на вълшеблените създания.

— Мислиш ли, че това те оневинява? — извика Отрова, но в следващия момент се засрами, задето не бе могла да озапти яростта си, и отново се превърна в ледена статуя. — Кажи ми какво предлагаш.

— Това не е твоя битка, Отрова — каза повелителят, докато наблюдаваше момичето, килнал глава настрани. — Ти дойде тук единствено за да си върнеш Азалия. Нямаше да я отвлечем, ако знаех, че сестра й ще се превърне в такъв трън. Избрахме я напълно случайно — не си мисли, че някой те е наказал. Което и да е друго човешко дете щеше да ни свърши същата работа. Просто ми трябваше утроба.

— Ще ми я върнеш ли? — попита тъмнокосата девойка с глух, безизразен глас.

— Ако се отречеш публично от думите, които изрече пред всички повелители и повелителки — отвърна Ейлтар. — А после се прибереш у дома и кракът ти никога повече не стъпи тук.

Отрова се намръщи.

— Това има ли някакво значение за теб? — Твоите обвинения подействаха малко… смущаващо на другите властелини — изтъкна червенокосият мъж. — Кажи им, че всичко, което си казала, е лъжа, и те ще се успокоят.

Чернокосото момиче го изгледа съсредоточено. Вече бе научило от собствен опит, че не бива да вярва и на една-единствена дума на повелителя на вълшеблените създания. И бездруго това, в което я уверяваше, противоречеше напълно на думите на Чевръстин. Според Антиквария Ейлтар можеше да заграби властта, без значение дали на останалите повелители и повелителки това им харесваше, или не. Ето защо дори и Отрова да се откажеше публично от изявлението си, това нямаше да промени нещата по никакъв начин.

— Ще трябва да помисля над предложението ти — рече тя.

— Отрова, това е сестра ти — изтъкна червенокосият мъж и посочи към русото привидение.

— Нима? — попита тъмнокосата девойка. — А може би е просто една илюзия. Дори да приема предложението ти, бъди сигурен, че няма да заявя нищо пред властелините, докато сестра ми не застане до мен. Вашето племе е по-коварно и от най-гнусните блатни змии.

Лицето на Ейлтар се изкриви от гняв и Отрова разбра, че ударът й е попаднал точно в целта.

— Върви тогава — процеди през зъби червенокосият мъж. — Ще чакам завръщането ти. Обаче запомни добре думите ми, човешко девойче! Ако не приемеш условията ми, не само, че няма да върна сестра ти, ами ще направя така, че да прекара остатъка от живота си в непоносими мъчения! Колкото и да й беше трудно, Отрова успя да запази самообладание.

— Ще се върна — каза тя и излезе от стаята.

Когато се върна в стаята на Чевръстин, Пиперено зрънце скочи радостно от мястото си и се хвърли на шията й, ала тъмнокосата девойка дори не почувства прегръдката й.

— Вече си мислехме, че повече няма да те видим! — възкликна Пиперено зрънце. Брам също се надигна от стола си и я изгледа съсредоточено.

— Какво има, Отрова? — попита разтревожено той. — Какво ти каза?

— Предложи да върне Азалия — каза глухо Отрова над рамото на златокъдрата девойка, която продължаваше да я прегръща. — Ако се отрека публично от думите си, върна се у дома и никога вече не стъпя във Вълшеблените владения.

Пиперено зрънце се отдръпна от нея и я изгледа с разширените си от изумление сини очи.

— И какво ще направиш? — попита тя.

— Не зная — въздъхна Отрова и седна на незаетия стол до камината. Всички я гледаха — дори и Андерсен. — Не зная — повтори тя.

Ловецът на духове приседна до нея и Отрова им разказа подробно за всичко, което се бе случило в покоите на Ейлтар. Пиперено зрънце закърши отчаяно пръсти, Андерсен скочи в скута й и се сви на кълбо, а Чевръстин пушеше мълчаливо, свъсил гъстите си вежди.