Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

Коул нахлу в магазина като разярен бик. След кратък изпитателен поглед към лицето на Алена, той я вдигна на ръце.

— В задната стая има легло — каза загрижената продавачка. Коул кимна и я последва с жена си на ръце. Положи внимателно Алена на леглото, разхлаби панделките на корсета й и сложи студени кърпи на челото й.

Алена бавно изплува от припадъка си. С треперещи клепачи тя най-после отвори очи и се огледа замаяно. Когато Коул се наведе над нея, тя обви ръце около врата му и го притегли към себе си.

— По-добре ли се чувстваш? — попита той с нежна усмивка.

— Това беше Жак! — прошепна Алена ужасена. — Той е тук, в Сейнт Клауд, Коул! Видях го със собствените си очи!

Коул се отдръпна назад и погледна изненадан в уплашените й, пълни със сълзи сиви очи. После решително се обърна към продавачката:

— Извинете, мис, може ли жена ми да остане за малко тук? Трябва да кажа нещо на шерифа и веднага се връщам.

— Не ме оставяй, Коул! Помисли си какво може да ни стори! — молеше го Алена, вкопчена в ръкава му.

— Не се плаши, мила! — успокояваше я той. — Моля те, имай ми доверие!

Очите й потърсиха неговите и въпреки че още трепереше тя все пак не направи друг опит да го задържи.

Мартин Холваг беше в канцеларията си. Коул му обясни без заобикалки, че в града се намира човек, търсен от закона, и настоя шерифът да го последва.

Двамата мъже първо провериха книгите за гости в хотелите. За своя изненада в „Стърнс Хаус“ Коул откри писмо, адресирано до него. Беше подписано от Жак, който го канеше на „малък разговор“ в своята стая.

Коул с мрачна решителност почука на вратата. Тя веднага се отвори и той се намери лице в лице с Жак Дюбоне.

— А, добър ден, доктор Лейтимър — поздрави французинът на английски без почти никакъв акцент. — Както виждам, скъпоценната ви жена вече ви е уведомила за нашата малко непредвидена среща. Надявам се, че не съм й причинил прекалено безпокойство. Впрочем и без това имах намерение да ви посетя.

— Наистина ли? — запита подигравателно Коул, изпълнен със съмнения.

Блуждаещият поглед на Жак попадна на стоящия зад Коул шериф.

— Виж ти, човек на закона! Още по-добре! Моля, джентълмени, влезте! Това, което имам да ви кажа, няма да отнеме много време.

Той затвори вратата след двамата мъже и извади от сакото си кожен портфейл. Несръчно, служейки си с лявата ръка, облечена в ръкавица, измъкна няколко листа с вид на официални документи и ги подаде на шерифа. При движението дългата коса над лявото му ухо се отметна и Коул видя, че там зее дупка.

— Тези документи ще ви убедят, че аз вече не съм търсен от закона, господа — обяви Дюбоне високопарно. — Това е акт за помилване и за отмяна на наказателно постановление от губернатора на Луизиана и от тамошните федерални власти. — Жак направи кратка пауза, за да могат двамата мъже да се запознаят с предоставените им книжа.

— А това тук — продължи той, показвайки някакъв друг документ — ме сочи като представител на една парижка фирма, за която проучвам тукашния пазар. Уверявам ви, че съм в добри отношения с всички почтени бизнесмени в града и че тук се занимавам само със законни дела. Имате ли още някакви въпроси?

Коул не беше ни най-малко успокоен. Той с подозрение оглеждаше дребния мъж, който побърза угоднически да добави:

— След няколко дни напускам това място, доктор Лейтимър, и в близко бъдеще не смятам да се мяркам насам.

Коул заговори, без да крие чувствата си:

— Абсолютно безразлично ми е какво говорите и какви документи за помилване можете да представите, ако ще да са подписани от дядо господ! Само да ви спипам близо до къщата си или до жена си, ще имам грижата повече да не ми се пречкате на пътя!

— Това заплаха ли е, мосю?

— Съвсем не! Само трезво указание за характера на бъдещите ни отношения.

Жак Дюбоне смръщи чело.

— Мисля, че ви разбирам. Като имам предвид случилото се между нас тримата, не мога да ви упреквам. Исках само необезпокоявано да се занимавам с работата си. Единствено по тази причина си позволих да отнема от скъпоценното ви време.

Коул се усмихна, но очите му останаха студени и бдителни.

— Е, добре — каза той. — Желая ви успех във вашите начинания и ако е възможно, да напуснете този щат в най-скоро време.

— Ще си спомням за думите ви, докторе — отвърна Жак Дюбоне и отвори вратата. Коул се направи, че не вижда протегнатата му за сбогуване ръка.

Пътуването към къщи протече в мълчание. Чак когато Каролайн слезе, Алена не можа да се сдържи повече.