Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

Алена се обърна и устните й потърсиха устата на мъжа й. Коул я взе на ръце и я отнесе обратно в леглото. Когато бурята най-сетне утихна, върху голямата къща на стръмния бряг се спусна сладко спокойствие. В една от стаите на тази къща двама влюбени почиваха в здрава прегръдка.

Дойде май и във въздуха започна да се усеща ароматът на бъдещото цветно великолепие. Тъй като не можаха да намерят друг градинар, Алена нареди на Питър да прекопае розовите лехи. Коул тъкмо преглеждаше един пациент, а те ставаха все по-многобройни, откакто преди месец се върна към лекарската си практика. Алена беше с Минди в салона, когато видя как Питър се втурна като фурия в къщата и изчезна в кабинета на Коул. Тя тръгна натам, любопитна да разбере какво се е случило, но двамата мъже едва не я прегазиха, изхвръквайки навън. Безкрайно изненадана, тя излезе на верандата и видя как Питър и Коул бясно копаят някакъв трап сред лехите с рози.

Алена вече се канеше да прибере с ръка полите си и да изтича навън, когато две малки ръчички внезапно се вкопчиха отзад в плата на роклята й. Обърна се и видя Минди, в чиито очи беше изписан паническият страх на подгонено животно.

— Какво има, Минди? — запита изумена Алена, но малката само разтърси глава и треперейки с цялото си тяло, скри личице в гънките на роклята й. Коул хвърли лопатата и тъкмо се канеше да коленичи до Питър на ръба на трапа, когато съзря Минди и Алена да гледат от терасата.

— Веднага заведи детето вътре в къщи! — извика той на жена си. Алена много искаше да разбере какво става, но се подчини на заповедта.

Малко след това Коул влезе в салона. Минди веднага скочи от канапето и изтича към него. Тя прегърна, с ръчички краката на Коул и се разрида неутешимо.

Коул вдигна детето на ръце и го притисна здраво към себе си.

— Ти знаеш какво намерихме в градината, нали, Минди? — попита той спокойно.

Момиченцето потвърди неговото предположение с кимване на глава.

— Какво всъщност става? — запита Алена, напълно объркана. — Какво сте намерили?

— Намерихме чичо й, закопан под розовите храсти. Изглежда, лежи там от деня на изчезването си.

Алена безсилно се отпусна на канапето, защото краката й се подкосиха. Настръхнала си спомни как през есента и тя беше започнала да копае сред розите.

— Изпратих Питър при шерифа — рече Коул. — Той положително ще иска да разпита Минди. Може би малката ще има нужда преди това да си почине.

Ръцете на момиченцето се вкопчиха още по-здраво във врата му, но Коул я потупа успокоително но гърба.

— Не се страхувай, никой няма да ти стори нищо лошо. Отсега нататък ние ще се грижим за тебе — мъчеше се той да успокои детето.

Когато малко след това Коул остана сам с Алена, той без заобикалки й каза, че очевидно чичото на Минди е бил убит.

— Черепът му е раздробен, като че ли някой го е ударил отзад и после го е бутнал в трапа.

— Мислиш ли, че той сам е изкопал този трап?

— Напълно е възможно, но защо? При саденето на розови храсти не са необходими чак толкова големи дупки. От друга страна, не мога да си представя, че човек съзнателно ще изкопае собствения си гроб.

— Може би е искал да закопае нещо?

Коул сви рамене.

— Ако Минди не проговори, ще се лутаме в тъмното. Освен чичо й в трапа няма нищо друго. Никакво златно съкровище.

„Съкровище“! Тази дума не излизаше вече от главата на Алена. Тя събуждаше в нея някакви смътни и далечни спомени. Не подхвърляше ли Роберта в дневника си за някакво съкровище? Не беше ли изразила намерението да напусне Лейтимър Хаус като богата жена? Всичко това Алена беше видяла черно на бяло в дневника на братовчедка си, но къде беше сега този дневник? Кой го беше прибрал? Може би убиецът на градинаря?

Малко след това пристигна помощник-шерифът Мартин Холваг и веднага започна работа. В дрехите на градинаря той намери кесия за тютюн, няколко монети и накрая три съвсем нови банкноти по десет долара, които връчи на Коул.

— Ще се погрижа този човек да бъде прилично погребан. Все пак беше чичо на Минди — каза Коул на шерифа. — За съжаление нищо повече не мога да направя. Той изчезна няколко седмици преди смъртта на Роберта и остави Минди самичка при нас.

— А останалите от прислугата, Коул? Откога работят при вас? — запита Холваг.

— Мисис Гарт и двете камериерки бяха назначени по мое нареждане от адвоката ми, преди да пристигна от Ню Орлиънс с Роберта. Останалите са тук от много години. Само този градинар назначих лично аз, тъй като предишният загина във войната.