Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

— Би ли могла първата ви жена да е замесена в тази работа? — продължи да разпитва шерифът.

— Роберта изпитваше дълбоко отвращение към този човек и се отнасяше към него като към ненужна дрипа. Но и към останалата част от прислугата не беше по-мила, така че едва ли е имала някакво специално отношение.

— Добре, а мога ли сега да поговоря с Минди? Може би ще ни помогне да напреднем в този случай.

Коул кимна.

— Тя е при Алена в салона. Тази работа много я разстрои. А и досега не съм я чул да каже нито дума. Затова едва ли ще допринесе много за разгадаването на мистерията.

— Означава ли това, че е няма?

— Не, вероятно не. Просто нещо й пречи да говори, въпреки че сигурно може.

Стана така, както беше предвидил Коул. Минди не беше в състояние да произнесе нито дума, въпреки че полагаше отчаяни усилия да отговори на въпросите на шерифа. Изпълнена със съчувствие, Алена привлече пребледнялото от страх дете и погледна умолително Коул.

— Мисля, че ще е по-добре да я отведа в стаята й — прошепна тя.

За нейно облекчение шерифът кимна.

Когато двамата мъже останаха сами, Холваг смени темата.

— Исках да ви попитам, Коул, не сте ли видели да минава един боядисан в червено и бяло параход. Параход с колела средна големина на име „Тачър“.

Коул му поднесе чаша бренди и поклати глава.

— От една-две седмици не съм виждал никакъв параход да минава оттук.

Мартин Холваг изглеждаше загрижен.

— „Тачър“ трябваше да е минал покрай вас приблизително преди три дни. На борда си не е имал пътници, а само селскостопански инвентар и няколко сандъка с карабини „Уинчестър“, които струват доста пари. Миналия четвъртък е бил видян за последен пътна около десет мили оттук. След това като че ли се е разтворил във въздуха.

— Може да се е блъснал в някоя скала. С всички онези тежести на борда би потънал като камък.

Мартин Холваг изпразни на един дъх чашата си и стана.

— Е, добре — каза той замислен. — Това беше между другото. Сега ще си вървя и ще наредя да закарат градинаря до погребалното бюро.

Коул го придружи до вратата.

— Ако разкриете нещо по този случай, шерифе, ще ви моля да ме уведомите.

Когато Холваг си отиде, Коул замислено извади от джоба си трите банкноти, намерени в джоба на убития градинар. Огледа ги грижливо и забеляза, че никога не са били прегъвани. Като се взря по-внимателно, направи му впечатление, че номерата им са поредни. Чудно нещо, помисли си той. Как един човек, който получава заплата от шест долара седмично, може да има тридесет долара, които са получени изведнъж и очевидно са изплатени от някаква банка или нещо подобно?

Новината за мъртвия градинар в лехите с рози на доктор Лейтимър се разпространи като пожар из околността. Клюкарите в близкия град пускаха най-причудливи предположения за неговата смърт.

Когато няколко дни по-късно Алена и Каролайн Дарви отидоха до Сейнт Клауд да пазаруват, Алена усети скритото любопитство в очите на всички и скоро загуби интерес към покупките.

— Хайде да си ходим, Каролайн — каза тя уморено. — Днес е много горещо и не се чувствам добре.

Каролайн беше разочарована. Тя имаше други планове за обиколката по магазините, но инстинктивно почувства, че нещо беше разтревожило приятелката й.

Когато излизаха от магазина, Алена почти се сблъска с един нисък, добре облечен мъж. Тя тъкмо искаше да измърмори някакво извинение, когато изведнъж го позна. Прониза я неописуем ужас и за няколко мига не беше в състояние да се опомни от страх.

Въпреки че от лявата страна косата му беше по-дълга, за да крие ухото, нямаше никакво съмнение — пред Алена стоеше Жак Дюбоне!

В ръката му имаше бастун със сребърна дръжка. Когато той се съвзе от собствената си изненада и понечи да вдигне елегантната си шапка за поздрав, погледът на черните му очи установи напредналата й бременност. Изразът на лицето му мигновено се скова. Със злорада усмивка отвори уста да каже нещо, но Алена, бледа и трепереща, се обърна и с олюляване се върна в магазина. Там пръстите й се вкопчиха в ръба на една масичка, но после всичко около нея притъмня, а коленете й се подгънаха. Каролайн и продавачката едва успяха да я подхванат, преди да рухне на земята.

— Веднага ще извикам доктор Лейтимър — каза Каролайн на продавачката. — Стойте тук и внимавайте много за нея.

Жак Дюбоне се беше прислонил до вратата на близкия магазин и проследи с поглед хубавата руса жена, която изтича по улицата и влезе в малка кантора, за да изскочи веднага след това с един мъж, в когото Дюбоне моментално позна добрия доктор Лейтимър. Жак изкриви лице в презрителна гримаса. Значи майорът все пак се беше добрал до сладкия плод!