Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

— Коул — намеси се Алена. — Мисля, че Брегър казва истината. Знаеш колко лъжлива беше Роберта, така че не се учудвам, ако е излъгала и на смъртния си одър. Сигурно по този начин е искала да ти отмъсти, след като е намерила портрета ми в „колибата“.

Гневът на Коул беше утихнал.

— Прави сте, що се отнася до Роберта — каза той със спокоен глас. — Никога не е вършила нещо без задна мисъл. Трябва наистина да съм бил заслепен, за да не се сетя, че тя нямаше добро мнение нито за Брегър, нито за мен.

— Но ако нито един от вас не е бил баща на детето й, кой е бил тогава? — зачуди се на глас Алена.

— Само можем да гадаем, мила — отговори Коул. — Нямам никаква представа кой би могъл да бъде и сигурно никога няма да разберем истината.

— Това сега е без значение, след като знаеш, че не е Брегър. — Тя помилва ръката на мъжа си и го погледна с очакване: — Нямаше ли още нещо, което смяташе да му кажеш, любими?

Коул гледаше пред себе си. Стана му смешно. Колко лесно успяваше тази жена да го води в желаната от нея посока! Но фактът, че това му беше безразлично и че предпочиташе да мисли за допира на топлите й гърди до тялото му, показваше без съмнение, че гневът му към Брегър наистина се е стопил.

— Алена е на мнение, че съм задължен да ти благодаря, задето махна онова проклето парче граната — каза той на Брегър с престорена неохота.

Брегър вдигна рамене и махна с ръка.

— Е, пробвах дали наистина нищо не може да се направи за крака ти.

— Имаш сръчни ръце, Брегър Дарви — рече Коул честно и убедено. — Не чувствам вече почти никакви болки. Дори баща ми не би могъл да го направи по-добре.

Дарви грейна от гордост и задоволство. Той знаеше колко високо ценеше Коул баща си като хирург. Подобен комплимент положително не би направил всекиму.

— Тук, в околността, имаме нужда от още един лекар, Коул. Така че, ако искаш, можеш отново да се заемеш с практика — каза въодушевено Брегър.

После се започна оживен разговор за най-новите методи на лечение, за рани, инфекции, аномалии. Скоро двамата бяха погълнати до такава степен от професионални проблеми, че въобще не забелязаха кога Алена беше станала и излязла от стаята. В хладния коридор тя се спря и се усмихна на себе си. Беше постигнала нещо много важно — нейният мъж отново беше готов да се върне към любимата си професия.

Рано сутринта на Коледа в Лейтимър Хаус започна раздаването на подаръците. Още не беше съвсем разсъмнало, когато Коул се наведе над жена си и я събуди с нежна, преливаща с обич целувка.

— Честита Коледа! — прошепна в ухото й той.

Алена се протегна, изпълнена със сластна нега. Само дето не замърка като доволно котенце.

— Щастлив празник, Коул — прошепна сънливо тя.

— Имам изненада за теб, миличка. Я да видим дали ще се сетиш?

— Какво още да си пожелая, след като нося под сърцето си твоето дете? — прошепна Алена и пъхна носле в трапчинката на шията му. — Какво повече е нужно на една жена?

Коул бръкна под възглавницата и измъкна връзка документи. Алена учудено го погледна.

— Това е нотариален акт, удостоверяващ правото ти на собственост върху имението Брайър Хил — каза той с усмивка.

Внезапно младата жена се разбуди напълно. Развълнувана, тя коленичи в постелята и нетърпеливо дръпна панделката, с която бяха завързани документите. Най-после сивата картонена папка се отвори и тя, останала без дъх, успя да прочете, че Алена Лейтимър е единствената законна собственичка на „горепосочения имот“.

— О, Коул — хълцаше тя, докато щастливи сълзи се стичаха по бузите й. После обгърна врата му с двете си ръце и силно го притисна към себе си. — Мислех, че Брайър Хил завинаги е загубен за мен. Колко съм ти благодарна, любими мой!

Мартенските ветрове донесоха предчувствие за пролетна топлина. Към края на месеца ледът, сковал реката, започна да се топи. Тук там вече се виждаше открита вода. През април имаше и няколко съвсем топли дни. Топящата се снежна покривка беше освободила голяма част от земята, а ледът по реката изчезна съвсем. Лебеди, диви патици и гъски долитаха и кацаха върху водата. С крясъци те търсеха старите си скривалища и места за гнездене.

Една нощ ярка светкавица и приглушен тътен на гръмотевица стреснаха Алена в съня й. Тя стана и се изправи до прозореца да види първата пролетна буря, връхлитаща с голяма сила върху стръмния бряг на реката. Мълниите озаряваха нощното небе с призрачна светлина, а дъждът шибаше шумно по прозорците на къщата. Алена се уплаши, когато една ярка светкавица раздра небето. Точно тогава Коул обви изотзад ръцете си около нея и се наведе да целуне мекото й обло рамо. Ръката му нежно я погали по вече заобления корем.