Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

— Вашето усърдие е достойно за възхищение — любезно каза Бо. — Но признавам си, доста съм изненадан, че сте изминал цялото това разстояние, вместо просто да ни изпратите писмо.

— А, колкото до това, хм… — Веждите на адвоката се сбърчиха мрачно. — Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но според мен мисис Бърмингам е в опасност. Разбирате ли, инцидентът, при който загубих паметта си, всъщност беше покушение срещу мен. Имах невероятен късмет, че останах жив. Ако един случаен минувач не ме беше видял малко след като бях бутнат в Темза и не ме бе спасил, днес нямаше да съм тук. С оглед на тези обстоятелства реших, че е най-добре да дойда час по-скоро и да ви предупредя.

— Много сме ви задължени — увери го Бо. — Бих се осмелил да предположа, че човекът, който се е опитал да ви убие, е Алистър Уинтръп.

Адвокатът не успя да скрие изненадата си.

— Но… да! Откъде знаете?

Бо му разказа накратко всичко и накрая добави:

— Изпитвам огромно облекчение, че Алистър Уинтръп е мъртъв и че двамата със съпругата ми вече не живеем в постоянен страх.

На лицето на Томас Илай също се изписа облекчение.

— Нямате представа какъв товар смъкнахте от плещите ми, сър. Мисълта, че този човек се разхожда на свобода и всеки момент би могъл да извърши ново престъпление, ме преследваше денонощно. Разбира се, аз уведомих властите веднага, щом паметта ми се възвърна, но дотогава той вече беше изчезнал от Англия и те не можеха да направят нищо.

Бо искаше да зададе на адвоката доста въпроси във връзка с подробностите около приемането на наследството. Ето защо го покани да пренощува у тях, за да могат да ги обсъдят. Мистър Илай прие с радост. За пръв път от месеци насам нямаше нужда постоянно да се озърта предпазливо. Чувстваше се като прероден.

Късно вечерта, когато най-после си легнаха, Бо придърпа своята съпруга в прегръдките си.

— Мислила ли си какво ще правиш с имението на Лидия?

Тя кимна.

— Да, откакто Алистър ме информира за завещанието, мислих доста и вече имам планове, които се надявам да одобриш. Тъй като ти си достатъчно богат, за да можем да живеем в лукс — доколкото въобще имаме нужда от такъв, — а и моите картини започнаха да се продават добре, не виждам смисъл да задържаме всичко само за себе си. Бих искала да заделя една солидна сума и да помогна на онзи мил пастор Кармайкъл да се грижи за дечицата, които е взел под крилото си, и да им построи голямо сиропиталище. Мистър Илай навярно ще се съгласи да следи за разпределението на средствата, не мислиш ли?

— О, да, мадам. Щом е могъл да си създаде толкова главоболия заради Лидия Уинтръп, не се съмнявам, че ще вложи цялото си старание, за да изпълни волята ти. Какво друго си решила?

— Ами… мислех си да направя дарение за създаването на школа за художници, която да приема и мъже, и жени.

— За да рисуват голи модели? — закачливо подхвърли Бо.

Сарина се засмя и го щипна игриво.

— Не прекалявайте с похотливите мисли, сър. Един художник далеч не рисува само актови картини.

Бо се опита да си придаде невинен вид, но не успя и се усмихна предизвикателно.

— А мен би ли ме нарисувала гол?

Сарина се надигна, дръпна завивката и огледа критично тялото му. Определено беше красив модел, но реакцията му бе точно такава, каквато и очакваше. Тя поклати глава.

— Как бих могла да се съсредоточа върху работата си, ако всеки път, щом те погледна, се перчиш така?

— Да се перча? — възкликна с престорено възмущение Бо, после добави заплашително: — Сега ще видиш какво значи перчене. Само гледай.

Сарина се усмихна, без да откъсва от него блесналия си от неприкрито възхищение поглед.

— Гледам, сър. Какво искате да ми покажете?

— Това — промълви дрезгаво той, като я притегли до себе си и впи устни в нейните в дълга, страстна целувка.

Когато най-после се отдръпна, съпругата му, останала без дъх, прошепна умолително:

— О, не спирай. Направи го пак… и пак… и пак…

© 1998 Катлийн Удиуиз

Kathleen Woodiwiss

The Elusive Flame, 1998

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Катлийн Удиуиз. Неуловимият пламък

ИК „Ирис“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13911]

Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00

Бедлам — лудница край Лондон. — Б.пр.

Саутуърк — район на Лондон, южно от Темза. — Б.пр.

chef de la cuisine (фр.) — главен готвач — Б.пр.