Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

— Хм, когато влязох и видях как изглежда, реших, че току-що е бил в ада и някак си е успял да се върне обратно.

— Защото целият обгоря, когато хвърлих поставката за книги по фенера му. Той се счупи, газта се разля върху дрехите му и се запали. Алистър веднага изтича навън да угаси пламъците, но когато се върна, не беше вече съвсем същият. Ръд също.

Бо гледаше с изумление своята съпруга. И през ум не бе му минавало, че е способна на подобна изобретателност, но дяволски се радваше, задето бе намерила кураж и сили да осуети плановете на двамата злодеи и да спаси живота си.

— Къде е Ръд?

— В кухнята. — Сарина прехапа разкаяно устни. — Надявам се да не съм го убила, но трябваше да съм сигурна, че няма да се свести и да ми попречи да се справя с Алистър.

Изумлението на Бо нарастваше с всеки изминал миг.

— Какво си сторила с Ръд?

— Ударих го с един ръжен.

— За бога, мадам! Да не искате да ми кажете, че сте се погрижила съвсем сама тези двама мъже да си получат заслуженото?

Сарина сви рамене.

— Трябваше да направя нещо, Бо — заоправдава се тя. — Чух ги да казват, че ще ме отведат в Англия, където щели да ме убият, за да може Алистър да се сдобие с наследството…

— Но аз мислех, че той вече е наследил всичко… Или онова, което ти каза при последното си посещение, е било вярно?

— Лъгал ни е през цялото време, или поне след деня, в който е узнал, че Лидия е променила завещанието си и е оставила всичко на мен. — отвърна Сарина, като облегна глава на рамото му. Двамата продължиха по коридора. — Сигурно е било голям шок за него да научи това, след като вече ме беше изхвърлил от дома й.

— Значи затова Алистър толкова искаше да си върне настойничеството над теб.

— Искаше да издъхна в Англия пред свидетели, за да може да претендира за богатството на Лидия като неин единствен жив роднина.

В този момент Бо забеляза под стъпалата нещо прилично на привидение и пристъпи напред, взирайки се напрегнато в мрака.

— Какво, за бога, е това?

Сарина хвърли поглед нататък.

— Моят призрачен приятел. Той ми помогна да изкарам въздуха на Ръд.

— Какво представлява, все пак? — попита съпругът й, като се втренчи сащисано в нея.

— Един голям котел с торба брашно в него, покрит с чаршаф. Струва ми се, че в началото Алистър и Ръд го помислиха за истинско привидение. Във всеки случай се разпищяха така, сякаш действително виждаха призрак.

Бо избухна в смях.

— О, скъпа, скъпа моя жено! Като си помисля какво съм изпуснал!

— В къщата ли ще оставиш Алистър, когато заминем за Хартхейвън? — попита е тревога тя.

— Всъщност не мисля, че има нужда да заминаваме — отвърна той. — Бурята като че ли променя посоката си и отива към океана.

— О, но това е чудесно! — въздъхна облекчено Сарина. — Не мисля, че щях да понеса дългото пътуване след всичко, което преживях тази вечер. Ако не бях кърмачка, бих пийнала от онова твое бренди за успокоение. — Тя протегна ръце напред, за да му покаже — сама изненадана от този факт — колко силно е започнала да трепери, откакто се бе появил.

— Между впрочем, къде беше Маркъс през всичкото това време?

— Заключих го в килера за бельо горе. — Сарина се надигна на пръсти, за да целуне съпруга си, сетне отстъпи назад. — Отивам да го взема.

— По-добре изчакай да ти запаля една лампа. Цялата къща е потънала в непрогледен мрак. Когато идвах насам реших, че вече си тръгнала, защото всички прозорци бяха тъмни.

— Аз угасих всички лампи, за да мога да следя двамата негодници. Единствената светлина в къщата идваше от техните фенери, така че ми беше лесно да виждам къде са.

Бо й подаде газената лампа, която току-що беше запалил.

— Наистина съм изумен от твоята находчивост, скъпа. Освен това много се гордея с теб. Да защитиш толкова храбро своето семейство!

— Те ме принудиха — въздъхна Сарина, като пое лампата от ръката му. — Нямаше какво друго да сторя.

— Мадам, ако съдя по това, което ми разказахте, мисля, че сте се справила превъзходно. Съжалявам само, че не бях тук, за да видя всичко.

— Сигурна съм, че ако беше тук, щеше да се справиш с тези двамата много по-бързо. — Тя кимна и добави решително: — Мисля, че следващия път, когато се наложи да подготвяш кораба си за буря, или ще дойда с теб, или ще отведа сина ти в Хартхейвън още при първите признаци за влошаване на времето. Не вярвам, че бих могла да понеса още една вечер като тази.

— Ще се постарая вече да не се отделям от теб по време на буря, малка моя — обеща той. — Надявам се, че това ще те успокои.