Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

— О, да! — усмихна се Сарина и се взря в лицето му. — Така ще съм сигурна, че и ти си в безопасност. Знаеш, че родителите ми загинаха в една буря — затова когато си навън в лошо време, винаги се тревожа за теб.

— Не се безпокой — нежно каза Бо. — Където и да съм, все бързам да се прибера у дома при теб.

Бо се усмихна и разпери ръка към стълбата.

— Вървете да донесете сина ни, мадам. Бих искал да го даря с малко бащино внимание.

— Слушам, сър — кимна покорно Сарина и забърза нагоре по стъпалата.

Когато отключи вратата на килера за бельо, Маркъс тъкмо се беше събудил и тревожно махаше с ръчички. Тя го взе в прегръдките си и прошепна гальовно, опряла устни до бузата му:

— Татко е долу, синчето ми, и много иска да те види.

Маркъс затрепка с клепачи, недоволен от ослепителната светлина на фенера. После протегна ръчички и се прозина, с което накара майка си да го прегърне и да се засмее.

Кухнята беше цялата обляна в светлина, когато Сарина влезе вътре. Джаспър и Купър седяха до масата, а Бо превързваше главите им. Муун и Томас, които двамата злодеи бяха вързали и оставили под навеса за карета, не бяха пострадали. Колкото до Ръд, той беше жив, но не се знаеше какво е състоянието му и дали ще оцелее.

И слугите, и Муун слушаха напрегнато разказа на Бо за онова, което бе направила съпругата му. Бяха смаяни от изобретателността на своята господарка и от куража й да се опълчи срещу двамата негодници. Това, че бе застреляла Алистър при опита му да убие Бо, възприеха като нещо съвсем нормално, знаейки колко обожава тя своя съпруг.

— Беше един ужасен ден — заяви Сарина. Не искаше да мисли повече за това. — Гладна съм. Къде са кошниците, които ни приготви Филип преди да замине за Хартхейвън?

Бо посочи към масата в ъгъла, където бяха оставени.

— Мисля, че всички бихме искали да похапнем. — Той погледна въпросително мъжете. — Прав ли съм?

— И още как, капитане — възкликна ухилено Муун. — Коремът ми се е залепил за гърба, пък ако нямате нищо против, ще сръбна и малко от моя ром, та да не ми се тресат така ръцете. — Той протегна възлестите си длани напред и ги разтресе силно. — Още ме хваща страх, като се сетя как оня приятел Ръд ми тикна пищова си в лицето. Ама той трепереше повече и от мене.

— И аз го забелязах, когато се беше прицелил в мен. Повече се боях, че пистолетът може да гръмне сам, отколкото че Ръд ще натисне спусъка — засмя се Бо. — Имаш позволението ми за рома, Муун. Сигурен съм, че имаш нужда да се подкрепиш след всичко, което преживя. Това се отнася и за вас, момчета. Можете спокойно да пийнете нещо по-силно от чай или кафе. Барът с напитките ми е отворен, така че се възползвайте.

— Как ми се иска и аз да можех да взема нещо успокояващо — въздъхна Сарина.

Бо се усмихна над главата на техния син.

— Онова, което ми предложихте рано сутринта, би могло да послужи за тази цел, мадам. Ще трябва да опитате.

Тя отвърна на усмивката му със сияещ, пълен с обещания поглед, но после веднага грабна една чиния и седна до мъжете на масата.

— По-късно със сигурност ще опитам. В момента обаче умирам от глад.

Той пое бебето от ръцете й, за да й позволи да разопакова храната. Скоро на масата бе наредена вкусна вечеря за всички. Бо отиде да седне до съпругата си и чак сега забеляза дупката в джоба й.

— Скъсала си си роклята, когато стреля по Алистър.

Сарина пъхна ръка в джоба си и огледа печално прогорения отвор. Беше широк цели три пръста.

— Наистина не очаквах, че изстрелът ще ми нанесе такива поражения.

Муун се изкикоти развеселено. Не изпитваше и капчица съжаление към мъжете, които се бяха опитали да я похитят.

— Само си помислете какво му е било на горкичкия Алистър.

Думите му напомниха на Сарина, че на слизане не беше видяла тялото на Алистър във фоайето.

— Къде го сложихте? — попита тя.

— Муун и Томас хвърлиха трупа му навън под навеса — отвърна Бо. — Няма смисъл да го държим тук и да се препъваме в него. Веднага щом съмне, ще пратя Муун да доведе шерифа. Той ще иска да узнае за Франк Лестър и за другите ми подозрения.

Сарина нито за миг не се съмняваше, че Джърмейн ще си получи заслуженото, ако наистина е виновна за покушенията срещу нея. Каква ли ще е присъдата, запита се тя и потръпна. Не знаеше дали в Чарлстън някога е имало случай жена да бъде осъдена на смърт чрез обесване. Но така или иначе, това бе една ужасяваща тема, по която не желаеше да мисли.

— Моля ви, нека говорим за нещо друго.

Бо с готовност откликна на желанието й.