Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

— Днес следобед мистър Оукс ми каза, че двамата с Бриджит най-после са определили датата на сватбата си. Ще бъде две седмици след завръщането му от Карибието.

— О, това е чудесно! — възкликна Сарина. Но при мисълта, че ще загуби Бриджит, я налегна внезапно униние. — Само че тя ужасно ще ми липсва.

— Няма, скъпа моя — увери я съпругът й. — Бриджит остава у дома като твоя камериерка и като такава ще пътува с нас при следващото ни плаване. Мистър Оукс е много въодушевен от идеята. Естествено, тя ще трябва да дели една каюта с него, защото родителите ми също изявиха желание да дойдат с нас.

— Ей, капитане — засмян се намеси Муун, — защо не вземете всеки път да качвате пътници на борда? Не знам да има по-хубав кораб от „Дързост“.

Бо се усмихна и поклати глава.

— Обичам корабът ми да е натоварен догоре със стока. Ако искам да изкарвам същата печалба с превоз на пасажери, билетите ще са ужасно скъпи. Кой ще си позволи този лукс?

— Хм, щом не щете, предлагам нещо друго. Чувам, че Били Тод се канел да става моряк. Ако е истина, ще ви трябва каютен прислужник като мен, та да има кой да се грижи за вас на оня ваш чуден кораб.

— Възможно е — съгласи се Бо, после се засмя. — Но това означава, че ще трябва да се примириш с ястията на мосю Филип.

Лицето на Муун се сгърчи в недоволна гримаса.

— Ако трябваше да избирате между нас двамата, кого щяхте да вземете?

Бо поклати глава с печално изражение.

— Боя се, че ако трябваше да избирам, Муун, нямаше да се лиша от Филип. Ям гозбите му вече няколко години и просто съм влюбен в тях.

Муун трепна, засегнат от категоричното му решение. Сетне си взе още един от студените крокети, сдъвка го замислено и накрая тежко въздъхна.

— Може и да мога да свикна с тези буламачи, щом трябва.

— Боя се, че ще трябва — ако наистина искаш да плаваш с мен — заяви спокойно Бо.

Муун му намигна дяволито и каза с укор:

— Трудно се прави пазарлък с вас, капитане.

Бо се засмя.

— Така си е.

Утрото отлетя, а е него и бурята. Към девет часа служителите на шерифа дойдоха и отнесоха тленните останки на Алистър и ранения Ръд. Впоследствие се установи, че адвокатът е със счупен череп, но че най-вероятно ще оздравее. В такъв случай му предстоеше да прекара остатъка от дните си в затвора или да увисне на бесилката, но това, разбира се, щеше да реши съдът. Джаспър и Купър бяха извадили повече късмет. Състоянието им се бе подобрило значително и те вече се бяха заели да възстановяват щетите в къщата.

След обяд на следващия ден дойде шерифът, за да уведоми Бо, че Франк Лестър си е признал всичко — и това, че е помогнал на Уилсън при опита му да убие Сарина, и това как Джърмейн Холингсуърт го е подтикнала да го стори с твърденията, че Бо й бил посегнал. Когато отишли да я арестуват, тя отричала упорито и пищяла до бога. Баща й бил побеснял, задето се осмелявали да клеветят така скъпоценната му дъщеря, и заплашвал, че ще изхвърли шерифа от мястото му. Въпреки всичко блюстителят на реда не отстъпил и в крайна сметка Джърмейн била задържана в ареста.

— Какво облекчение — въздъхна Бо, когато шерифът си отиде, и прегърна жена си. — Сега вече мога да спра да се боя за твоята безопасност.

Сарина плъзна ръце около кръста му и облегна буза на широката му гръд.

— Сега вече няма да се чувствам като затворничка в собствения си дом.

Бо наведе глава назад и се взря в лицето й.

— Къде искаш да отидеш, за да отпразнуваш свободата си? На театър? На вечеря? Една визита при модистката също би могла да свърши добра работа. Или ти стига и една разходка с каретата?

Сарина наклони замислено глава.

— Филип е много по-добър от всички готвачи в този град. Не съм особено склонна да ходя при мадам Феру и да слушам неспирното й бърборене. В театъра не играят нищо, което да е в състояние поне малко да ме изкуши. А точно в момента изобщо не ми се вози в карета.

— Тогава какво би ви доставило удоволствие, мадам?

Ъгълчетата на устните й помръднаха нагоре в закачлива усмивка. Тя се наведе към съпруга си и прошепна:

— Една игра за двама в кабинета, сър. Проявявате ли интерес?

Бо се усмихна широко, хвана я под ръка и я отведе в споменатата стая, след което заключи вратата.

Чарлстън се къпеше в блясъка на един прекрасен, слънчев есенен ден. Листата на дърветата постепенно пожълтяваха, а във въздуха се носеше опияняващ аромат. В градината край къщата на Бо Бърмингам бяха нацъфтели пъстри есенни цветя, а откъм пасището в края на улицата долиташе далечно цвилене на коне. Седнала в беседката със своя съпруг, Сарина държеше Маркъс в скута си и се наслаждаваше на това, че всичко наоколо изглежда толкова нормално. От наскоро преминалата буря нямаше и следа.