Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

Щастлива въздишка се отрони от устните й и Бо се усмихна.

— Изглеждате доволна, мадам.

— Аз съм доволна. Чувствам се прекрасно.

В този момент към тях се приближи икономът. Бо го погледна въпросително.

— Какво има, Джаспър?

— Един джентълмен от Англия е тук, сър, и желае да разговаря със съпругата ви… само че я нарече с моминското й име.

Сарина нямаше никакво желание да влиза в къщата и да се откъсва от блажения покой, в който се бе потопила заедно със своето семейство.

— Защо не поканиш господина тук, Джаспър? — предложи тя. — Сигурна съм, че той би оценил този великолепен ден не по-зле от нас.

Джаспър се усмихна и кимна.

— Както желаете, мадам.

Посетителят бе съпроводен до беседката в градината. Беше мъж на средна възраст с късо подстригана сива коса. Тъмните му панталони, семплата жилетка и строгото сако подсказваха, че е сериозен човек. Сякаш за да затвърди това впечатление, той впери съсредоточено поглед в Сарина.

— Мис Кендал? Мис Сарина Едлин Кендал?

— Всъщност, вече съм Сарина Бърмингам, сър — отвърна тя и посочи с ръка Бо. — Това е съпругът ми, капитан Бърмингам. А вие сте?

— Мистър Томас Илай, мис Кендал… искам да кажа, мисис Бърмингам — поправи се припряно мъжът и се усмихна. — Може да ми отнеме няколко минути да свикна с това, след като от толкова време ви зная като мис Кендал. Дори след като научих, че сте се омъжила в Англия, за мен вие си останахте мис Кендал, за което моля да ме извините, мадам. Занапред ще се старая да се обръщам към вас с новото ви име.

— Благодаря ви, мистър Илай.

Лицето на госта отново стана напълно сериозно.

— Осмелявам се да ви попитам дали моето име ви говори нещо, мадам?

Сарина поклати объркано глава.

— Не, боя се, че не.

Томас Илай кимна, сякаш отговорът й го задоволяваше напълно.

— Преди смъртта си мисис Уинтръп ми обясни, че не знаете нищо за намеренията й. Смяташе, че те може да ви разстроят, а ви обичаше много и не искаше да ви причинява никаква тревога.

— Какви намерения?

— Да ви направи единствена наследница на цялото си имущество, с изключение на няколко дребни суми за слугите, разбира се.

— Но вие откъде знаете това? — попита смаяно Сарина.

— Простете ми, мисис Бърмингам. Трябваше още в началото да обясня, че аз бях адвокат на мисис Уинтръп.

— Мистър Ръд също беше неин адвокат — намеси се Бо. — Известно ли ви е?

При споменаването на това име мистър Илай се намръщи.

— О, да, сър. Мисис Уинтръп го уволни преди няколко години, когато стигна до заключението, че не може да му се има доверие. Според нея той се бе съюзил с племенника й, мистър Алистър Уинтръп. — По лицето на адвоката премина сянка. — Мисис Уинтръп ме ангажира с цел да състави ново завещание. — Той се обърна отново към Сарина и добави: — Беше твърдо решена да остави цялото си имущество на вас. На практика, мис Бърмингам, вие сте една много богата жена.

Сарина вдигна поглед към него. На лицето й все още беше изписано известно объркване.

— Мога ли да ви попитам как ме открихте след всичкото това време, мистър Илай?

Бо покани адвоката да седне. В този момент дойде Бриджит и им поднесе чай. Когато тя се оттегли, мъжът отпи от чашата си и въздъхна доволно, възхитен от прекрасния вкус на напитката. За пръв път, откакто беше пристигнал в Америка, пиеше истински чай, който толкова приличаше на английския. За това усещане, естествено, допринасяха и сметаната и захарта.

— Отговорът на този въпрос изисква малко по-подробни обяснения, мадам — каза той. — Вероятно забавянето ми ви се струва много странно, но за нещастие преди много месеци аз преживях един… инцидент. В резултат на това здравето ми силно се влоши и временно бях загубил паметта си. А дори когато започнах постепенно да си я възвръщам, спомените ми за събитията, предшестващи непосредствено моето… хм, заболяване, бяха доста неясни и объркани. Едва през последните месеци успях да си припомня достатъчно неща, та да съм в състояние да се заема отново със своята работа и с издирването ви.

От гърдите на адвоката се изтръгна въздишка на искрено съжаление.

— Предполагах, че все още сте в Англия и че името ви е Кендал. Не намерих никъде такава жена и вече се бях отчаял. Малко след това обаче осъзнах, че е възможно да сте се омъжила. Започнах да търся из църковните регистри и най-после открих, че сте съпруга на капитан Бърмингам. После говорих със свещеника, който ви е бракосъчетал, и по думите му разбрах, че е твърде възможно вече да сте американска гражданка.