П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Обясни ми го изчерпателно във влака. Оказва се, че е зависима от месечната издръжка, отпускана от баща й в Ню Йорк, и обикновено се справя доста сносно с тази сума. Но рано този месец не й провървяло на хиподрума. Говоря за Слънчевия Джим в надбягването от три часа в Кемптън Парк.

Аз си спомних споменатия кон. Само лоши предчувствия ме предпазиха да не заложа на него.

— Животното финиширало шесто от общо седем и тя загубила и последната си риза. Трябвало или да се обърне към баща си за средства, което би наложило пълно признание, или да си потърси платена работа, за да издържи, както тя се изрази неизвестно защо, до пристигането на морската пехота 15 15 Намек за холивудските продукции за Втората световна война, където на финала всичко се оправя с пристигането на американската морска пехота. — Б.ред. .

— Можела е да се обърне към мен или към сестра си Полин.

— Драго мое магаре, момиче като нея не взема пари назаем. Прекалено е горда. Затова решила да стане готвачка. Каза, че не се колебала и трийсет секунди, преди да направи избора си.

Не бях изненадан. Да се разкрие пред баща си, би означавало да се натика доброволно в пъкъла. Старият Стоукър не беше от бащите, които се превиват от смях, когато дъщерите им ги уведомяват, че са загубили и последната си копринена нощничка на конните залагания. Не мисля, че той изобщо се е превивал от смях през живота си. Никога не съм го виждал дори да се усмихва. Осведомен за деянията на рожбата си, той несъмнено ще подскочи до тавана и ще я смачка до равнището на третостепенна световна сила. Присъствал съм, когато дъртото зло се е вихрело в такава насока, и мога да свидетелствам, че неговата точка на кипене е твърде ниска. Емералд съвсем правилно беше преценила, че мълчанието е злато.

Доста ми олекна, когато можах да освободя съзнанието си от загадката Емералд Стоукър, защото не обичам да се озадачавам, а проблемът ми тежеше. Оставаха само един или два момента за доизясняване.

— Как така е дошла именно в Тотли?

— Аз съм отговорен за това. Помня, че по време на разговора ни на онова парти споменах, че сър Уоткин Басет си търси готвач и вероятно съм й дал адреса, защото тя се обадила и била назначена. Тези млади американки са много предприемчиви.

— Допада ли й работата?

— Напълно, според Джийвс. Тя учи иконома на покер.

— Надявам се да го обере до шушка.

— Несъмнено ще го направи, когато той напредне достатъчно, за да играе на пари. Освен това ми каза, че обича да готви. Как са манджите й?

Можех да отговоря на този въпрос. Беше ме канила на вечеря един-два пъти в апартамента си и софрата беше безупречна.

— Топят се в устата.

— Не и, в моята — каза горчиво Гъси. — Е, добре добави с по-мек блясък в очите, — да не забравяме все пак пая с месото.

И с тази щастлива забележка той се оттегли.

Беше доста късно, когато свърших с прелистването на моя Ърл Стенли Гарднър, а още по-късно се събудих от леката дрямка, в която бях изпаднал след затварянето на книгата. В Тотли Тауърс отдавна преваляше полунощ и в къщата всичко бе смълчано, с изключение на някакъв любопитен къркорещ звук откъм моите недра. Наострих слух и след малко констатирах произхода му. Бях вечерял оскъдно, в резултат на което сега безмилостно къркорех.

Не знам как е с вас, но на мен малко ми трябва, за да ми преседне залъкът. Достатъчно е атмосферата на обяд или вечеря да е натегната и апетитът ми котки го драли. Такъв е често случаят, когато споделям хляба и солта с леля Агата, и същото ме бе сполетяло тази вечер. Заради напрежението от постоянното кръстосване на погледи с татко Басет и забързано извръщане встрани, кръстосване на погледи със Споуд и забързано извръщане, за да срещна отново взора на татко Басет, не бях оценил по достойнство несъмнено възхитителните дарове на Емералд Стоукър. Често съм чел как героят само си играе с храната или дори отмества чинията недокосната, та, общо взето, същото важеше и за мен. Затова сега зеех кух, сякаш някой бе изгребал с лъжица вътрешностите ми.

Този повелителен повик за запълване на вакуума вероятно се беше задал още докато четях Ърл Стенли Гарднър, но бях толкова вглъбен в напъните си да проследя сложните перипетии на оръжието на престъплението, подставеното оръжие и оръжието, което Пери Мейсън бе заровил в градината, че ми се е изплъзнал от вниманието. Едва сега започвах да усещам силните спазми и пред очите ми все по-ясно се очертаваше видението на месния пай, спотайващ се в кухнята. Чувах как тих глас ме зове: „Ела и го вземи.“