П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

Не го споменах досега, бидейки зает с други неща, но по време на вечерята, както можете да си представите, нещо доста ме озадачи — загадката какво, за Бога, бе станало с Емералд Стоукър.

На онзи наш обяд тя ми каза недвусмислено, че заминава за Тотли Тауърс същия следобед с влака в четири часа и колкото и бавно да се е движел, този влак отдавна трябваше да е пристигнал, още повече, че и Гъси беше пътувал с него и се намираше благополучно в имението. Само че не можах да открия никаква следа от Емералд. Като премислих всички факти, стигнах до единственото заключение, а именно, че е избудалкала стария Устър.

Но защо? С каква цел? Задавах си тези въпроси, докато се промъквах нагоре по стълбата, където ме очакваше Ърл Стенли Гарднър. Ако ме бяхте охарактеризирали като объркан и озадачен, нямаше да сбъркате.

Заварих Джийвс да изпълнява камериерските си задължения в стаята ми и изложих проблема пред него.

— Гледал ли си филма „Изчезналата дама“ 13 13 Известен филм на Алфред Хичкок (1938). — Б.ред. , Джийвс?

— Не, сър. Рядко посещавам кинематографични представления.

— Е добре, в него става дума за една изчезнала дама, ако следиш мисълта ми и причината, поради която го споменавам, е, че една моя приятелка явно се е изпарила яко дим във въздуха.

— Крайно мистериозно, сър.

— Ти го каза. Блъскам си главата, но всуе се опитвам да разреша загадката. Когато обядвахме вчера, тя ми каза, че заминава с влака в четири часа за Тотли, но явно не е пристигнала. Помниш ли деня, когато обядвах в „Риц“?

— Да, сър. Носехте тиролска шапка.

— Ако искаш да знаеш, няколко момчета от „Търтеите“ ме попитаха откъде я имам.

— Без съмнение, с оглед да заобикалят по-отдалеч улицата на шапкаря ви, сър.

Видях, че няма да спечеля от този спор. Насочих разговора към по-приятна и по-малко противоречива тема.

— Добре, Джийвс, ще се зарадваш да чуеш, че всичко е наред.

— Моля, сър?

— Във връзка с лютнята, която обсъждахме. Няма пукнатина. Звънти като камбанка. Научих направо от източника, че госпожица Басет и Гъси все още си гукат като гургулички. Камък ми падна.

Не очаквах да плесне с ръце и да подскочи, защото, естествено, никога не го прави, но не бях подготвен за начина, по който прие тази гореща новина. Изобщо не влезе в тон с радостното ми настроение.

— Боя се, сър, че сте прекалено оптимистичен. Възможно е чувствата на госпожица Басет да са каквито ги описахте, но с прискърбие трябва да отбележа, че от страна на господин Финк-Нотъл съществува немалко недоволство и горчивина.

Усмивката, която цъфтеше по лицето ми, повехна. Никога не е лесно да се преведат думите на Джийвс на човешки английски, но този път успях да ги схвана мигновено и целият се разтресох като вдишал амонячни соли.

— Искаш да кажеш, че тя все още е гургулица, но не и той?

— Точно така, сър. Срещнах господин Финк-Нотъл в двора на конюшнята, докато прибирах колата, и той сподели доверително своите беди. Разказът му ми причини силно притеснение.

Още една тръпка премина през тялото ми. Имах неприятното чувство, че орди стоножки щъкат нагоре-надолу по гръбнака ми. Опасявах се от най-лошото.

— Но какво се е случило? — изпелтечих аз, ако това е точната дума.

— Съжалявам, че трябва да ви уведомя, сър, но госпожица Басет е настояла господин Финк-Нотъл да спазва вегетарианска диета. Настроението му е разбираемо бунтовно и размирно.

Залитнах. И в най-черните си мисли не бях допускал нещо толкова непоправимо. На вид не му личи, защото мяза на съсухрена скарида и никога не наддава на тегло, но Гъси обича да си хапва. Ако го зърне как нагъва порциите си в „Търтеите“, всяка тения би му свалила шапка. Да му отнемете печеното, вареното и особено студения пай с месо, който той обича като родна майка, значи да го превърнете в човек, склонен на предателство, кроежи и заговори подли 14 14 Шекспир, „Венецианският търговец“, V действие, I сцена. Само че Шекспир говори за човек, комуто е чужда музиката. Б.ред. , дето има една приказка, или с две думи в човек, който ще разтрогне годеж като две и две четири. С влизането си в стаята бях на път да си запаля цигара, та сега запалката падна от безжизнената ми длан.

— Тя го е накарала да стане вегетарианец?

— Така ме осведоми господин Финк-Нотъл.

— Никакви пържоли?

— Да, сър.

— Никакви телешки филета?

— Да, сър.

— Само спанак и ряпа?

— Така разбрах, сър.

— Но защо?