П. Удхаус - Граф или бръснар

— Здрасти! — обади се младият мъж, дарявайки своите домакини с доста стеснителна усмивка. — Съжалявам. Не знаех, че тук има някой. Добър ден, милорд.

Тони се сепна и се опита да откъсне мислите си от току-що прекъснатия разговор и да превключи към новата ситуация. Като добра душа, какъвто си беше по природа, направи всичко по силите си да паркира в някоя по-странична гънка на мозъка си всички тревожни мисли с главен обект „Вайолет“ и да се заеме със задачата да накара натрапника да се чувства като у дома си.

— О, Сид — възкликна той, — в първия момент не можах да те позная. Влизай, Фреди, ти познаваш Сид Прайс.

— Здравейте, господин Фредерик.

— Привет — поздрави го Фреди максимално пестеливо.

— Видяхме ви през прозореца — каза Тони. — Как е майка ти?

— Не много добре, милорд. По пътя насам получи един от онези нейни пристъпи. Сърцето й не е съвсем читаво.

— Лошо. Взема ли нещо за него?

— Да, милорд. По бутилка на ден.

Тони се обърна към Фреди, чието изражение говореше твърде разбираемо за нежеланието му да има нещо общо с тази позорна сцена.

— Мамчето Прайс има слабо сърце, Фреди.

— Наистина ли? — каза хладно брат му.

— Винаги е имала, нали? — обърна се Тони към Сид с настойчивост, изискваща отговор.

— Да, милорд. Спомням си, че когато татко ни водеше на почивка… в Маргейт или някъде другаде, никога не рискуваше да купи на мама билет за връщане. Много разумен мъж беше баща ми.

И Сид избухна в искрен смях. Но когато улови погледа на Фреди, смехът му веднага секна.

— Трябва да й кажа добре дошла в старата бърлога — намеси се Тони. — В килера на Слингсби ли е?

— Да, милорд. Може да ви се види малко замаяна.

Фреди премигна — имаше вида на човек изпълнен със жал към себе си заради несправедливите изпитания, на които е подложен.

— Колко жалко — каза Тони. — Предполагам обаче, че тя все пак ще иска да ме види.

— Надявам се, че няма да й се видите двама.

— Господи! Толкова ли е зле?

— Малко е понаквасена, не искам да ви заблуждавам. Когато мама получи пристъп, човек трябва добре да я напълни с бренди — той погледна втренчено Тони. — Ще извините ли забележката ми, милорд?

— Давай смело, Сид.

— Отнася се за косата ви, милорд. Не ми харесва видът й, милорд. Сигурно сте я подстригвали при някой от местните бръснари. Няма никаква форма. Тия селски момчета са истински варвари.

— Сид е предубеден, Фреди. Тези лондончани!

— Р-р — изръмжа доволно Сид. — Правилно казахте „лондончани“, милорд. Аз наследих салона от баща си. — Нотка на доволство се прокрадна отчетливо в гласа му. — А той пък го е наследил от неговия баща. А дядо ми пък от своя баща. Имам комплект бръсначи от пра-прадядо ми. Невероятни са! Остриетата им са големи колкото ножове за хляб.

Този исторически преглед бе адресиран изцяло към Фреди, когото Сид бе приковал с немигащ поглед.

— Сериозно? — почувства се длъжен да се включи в разговора Фреди.

— О, абсолютно. Мога да ви ги покажа.

— Нямам търпение да ги видя — изрече с хладен тон Фреди. После стана и се отправи към вратата.

— Тръгваш ли, Фреди? — попита го Тони.

— Да — отвърна брат му с решителен тон. — Вие ми се свят. По една или друга причина и аз взех, че получих пристъп.

Сид Прайс мрачно гледаше вратата, която Фреди затвори зад себе си. С жест на огорчение той отбеляза:

— Типове като него ускоряват Социалната революция.

Тони, добросърдечен както винаги, се опита да излекува раната.

— О, не трябва да се сърдиш на Фреди. Той винаги се държи по този начин.

— Тоя начин — каза Сид заплашително — съвсем скоро ще докара арестантски коли по Пикадили и реки от кръв по Парк лейн.

Тони потръпна.

— Каква противна идея! — възкликна той. — Звучи ми много хлъзгаво. Не съдиш ли твърде сурово Фреди, Сид. Той може да е възпитаник на Итън и Оксфорд, но работи твърде усърдно в твоя полза. Помниш ли онзи лосион за коса, с който ме обзаведе миналия път, когато бях в салона ти? Онзи, дето го бил забъркал дядо ти. Е, „този Фреди“ се опитва да завърти търговия с него. Твърди, че си го бива.

— Разбира се, че го бива.

— Така че всеки момент можеш да направиш големия удар. Спомни си това в полза на Фреди, когато се захванеш да помагаш при кълцането на главите на аристокрацията. Между другото, кога очакваш да започне тази социална революция?

Сид се усмихна зловещо.

— Може да започне и утре!

— Аха! — каза Тони. — Значи имам време да отскоча до селото и да си взема акумулатора. Нали не възразяваш да те оставя за малко?