П. Удхаус - Граф или бръснар

— Не и ако ги видя пръв — потвърди Фреди.

Разговорът за момент замря.

— Ъ-ъ — изгъгна след малко Фреди.

— Какво?

— Докато бях навън, зърнах стария Тони на хоризонта. Беше се насочил насам. Ще се появи всеки момент, предполагам. Искаш ли да се омета или нещо такова?

— Разбира се, че не.

— Добре, защото знам какви ги вършат младите влюбени. Щом няма да преча обаче…

Звук от стъпки по чакълената алея го накара да замълчи. В средния от трите френски прозореца се появи солидна по размери мъжка фигура. Беше Антъни, лорд Дройтуич, лично и персонално.

— Чай! — викна той дрезгаво. — В името на вси светии, чай!

— Здравей, Тони — каза Вайолет. — Май доста си позагрял.

— Не само съм загрял, ами направо пуша. Голямо магаре съм — да взема да поправям проклетите тенекии в ден като този. На всичко отгоре сега трябва да ходя до селото за акумулатор.

Петият граф Дройтуич беше едър млад мъж около трийсетте. Портретът му, висящ над камината, показваше, че той може да изглежда ако не красив, то поне чист и симпатичен, но в този момент видът му не беше от най-привлекателните. Беше облечен в риза с къс ръкав, косата му беше разчорлена, а лицето му зачервено. Един рус кичур бе залепнал за челото, украсено с не едно петно от машинно масло, а по ръцете му имаше солидно количество мръсотия.

Видът му изтръгна от устата на по-малкия му брат остър критичен коментар.

— Тони — каза Почитаемия Фреди повече тъжно отколкото ядосано, — изглеждаш отвратително.

Лорд Дройтуич се спря пред огледалото и изглежда констатира, че присъдата, макар и тежка, е напълно справедлива.

— Налей ми една чаша догоре, скъпа — каза той. — Връщам се след минутка.

И изчезна, за да се появи няколко мига след това приемливо чист и сресан. Все още беше по риза с къс ръкав, защото беше оставил сакото си в гаража. Въпреки усилията си, той така и не успяваше да достигне модните висоти, където се ширеше брат му. Затова Почитаемият Фреди отдавна се беше отказал от намерението да придаде на брат си някакъв по-приличен вид.

Лорд Дройтуич взе с нетърпение чашата, която Вайолет му подаде, и я пресуши наведнъж.

— Още — изстена той.

Вайолет му напълни отново чашата. Тони изгълта и нея и едва сега лицето му се поразведри. Той огледа пейзажа около себе си и запали цигара.

— Фреди научи ли вече новината? — обърна се той към Вайолет.

Вайолет кимна.

— Как я прие?

— Така окаменя от учудване, че човек можеше с перце да го бутне.

— Виж какво, Тони — включи се меланхолично Фреди.

— Казвай!

— Ако ти се иска да й лепнеш две-три целувки — предложи великодушно по-малкият брат, — давай без да се колебаеш. Нямам нищо против.

Беше щедра оферта, но преди някоя от заинтересованите страни да успее да се възползва от нея, вниманието им бе отклонено в посока алеята пред къщата, откъдето долетя неприятен шум. По нея приближаваше моторно превозно средство с неизвестен произход. Фреди, който беше най-близо до прозореца, надникна навън, докато Тони се надигна зад него на пръсти и щом взора му се спря на пристигащите, нададе кратък вик на ужас и политна назад.

— О, дявол го взел! — беше неговият коментар.

— Само не ми казвай, че са някакви посетители — смръщи лице Вайолет.

— Посетители са, но нямат нищо общо с теб. Пристига мамчето Прайс.

— Не ти ли е приятно да я видиш?

— Ами тя ме е люляла, пяла ми е, играла е с мен на боц, гуши-муши, булю-булю и други такива простотии. А сега ще има сълзи и целувки. Доста противен и неприятен процес, уверявам те. Мога да разбера някой човечец, който като ме види, веднага избухва в сълзи. Мога да разбера също така и някой ексцентрик, който иска да ме целува. Но да се правят и двете едновременно — ето това не ми го побира главата. Тия неща взаимно се изключват.

И за да събере сили за изпитанието, Тони изгълта още една чаша чай. Тези периодични посещения на неговата стара бавачка бяха като визити на Светата инквизиция за него. Ако наистина се е наслаждавал на компанията на мамчето Прайс като бебе, то това доказва само колко непретенциозен е бил в забавленията си по онова време.

— Чух, че ще води и сина си.

Фреди тихо простена.

— А той ще те целува ли? — заинтересува се невинно Вайолет.

— Със сигурност няма — отвърна Тони. — Да целуне представител на благородническото съсловие ще означава да пристъпи всичките си принципи. Той е социалист.

— Делегацията, както забелязвам — обади се Фреди, — включва и едно извънредно симпатично момиче. Коя ли може да е?