П. Удхаус - Граф или бръснар

— Страшно ми се иска те просна на коляно и да те напляскам.

Но Сид не напразно бе член на Фулъмското дискусионно общество.

— Ето в това ти е проблемът — изстреля той мигновено. — Само ти се иска.

В последвалата болезнена семейна кавга, икономът даде всичко от себе си. Но опонентът му бе умел диалектик и след поредния словесен удар, нанесен му от Синди Ланселот Прайс, от пълен разгром го спаси единствено новопоявилият се посетител.

Това беше жена на средна възраст с доста раздърпан вид. Госпожа Прайс беше облякла най-хубавата си черна сатенена рокля и беше изсипала върху косата си някакво съмнително мазило, взето от салона на Сид, но въпреки това цялостният й изглед не бе особено впечатляващ. Лицето й беше червено, а странният блясък в очите й подсказваше трудности във фокусирането на обектите, изникващи пред тях.

Въпреки това, обаче, след като премигна два-три пъти за проясняване на погледа, тя изглежда разпозна присъстващите, тъй като се обърна към тях с подобаваща строгост.

— Ей, ей, ей! — изграчи дрезгаво мамчето Прайс. — За какво се дърлите тъй?

Слингсби се обърна без да съжалява, че е пристигнал нов противник. Един иконом, който уважава себе си, никак не обича да бъде надприказван от някакъв си младок, а шансовете му да срази с думи сукалчето Сид, даде си сметка той тъжно, не бяха особено добри. Младият Сид намираше начин да парира всяка една от забележките му. Нещо повече — успяваше така да преиначи думите му, че те се връщаха при него като бумеранг. Това беше в резултат, сигурен беше икономът, на факта, че младежът прекарва половината си свободно време в разправии със своите болшевишки приятели. Вбесен от своята немощ, той отправи към сестра си обвинителен поглед.

— Аха! — изрече икономът. — Ето те и теб, противна стара жено!

Мамчето Прайс се подпря на стола за опора и се хвърли в свадата с готовността на воин-ветеран.

— Ти на кой викаш противна и стара, а!

— Здрасти, мамо! — обади се Сид. — Май още си замаяна?

Госпожа Прайс свали малко градуса.

— Няма таквоз нещо — изправи тя глава с достойнство. — Ако съм си сръбнала глътка или две, аз виновна ли съм? Човек трябва да ме съжалява, а не да ме съди — с това мое сърце.

— Сърцето ти си е съвсем на мястото.

— Знам, ама от време на време кат земе да подскача, ми причернява пред очите. А вий двамата що съ джафкате?

— На чичо Тед не му хареса, дето казах, че от мен може да излезе много свестен граф.

— Той пък какво знае!

— Освен това не искам да стои в тая стая — допълни Слингсби по-дружелюбно.

Мамчето Прайс се опули насреща му.

— Може би Сид има повече права да стои в тая стая отколкото много други хора.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма значение — мрачно отвърна мамчето Прайс. — Аз си знам какво.

— И аз знам, затова ти нямаш работа тук. Кръгом и обратно в килера.

Мамчето Прайс пусна здравата опора на стола с намерението да махне надменно с ръка. Но тъй като това щеше да доведе до катастрофални последици, тя побърза да възвърне първоначалното си положение и се постара да внуши надменното махване с ръка чрез тона на гласа си.

— Я не говори с мене тъй отвисоко, Теодор Слингсби — каза тя, — щото няма да търпя да ми се надуваш. Ако искам да кажа туй-онуй… ъ-ъ, аз мога да кажа туй-онуй.

— Казвай каквото си искаш, но в моя килер. Тая стая да не ти е чакалнята на гарата.

Сид показваше всички признаци на ентусиазиран зрител, осигурил си място на първия ред за битката на века.

— Давай, мамче! — окуражи той своята родителка. — Ти си наред. Кажи нещо за лицето му.

Но настроението на мамчето Прайс претърпя неочаквана промяна. По лицето й започнаха да се търкалят едри сълзи.

— Няма да се унижавам. Никой не ме обича. Ей туй къса сърцето ми.

— Не го вземай толкова навътре, мамо.

— Собственият ми брат ме обижда. А собственият ми син не иска дори да ме погледне.

— Изобщо не те изпускам от очи, мамче. А освен това няма да ти искам дори пени назаем. Какво искаш повече?

— О, боже! О, боже! О, боже!

— Стига, мамо.

Слингсби светна от възможността да отбележи точка в своя полза.

— Ти си виновен — обърна се строго той към своя племенник, — че тя е в такова състояние.

— Трябваше да й дам нещо. Нали получи един от своите пристъпи.

— Какво ще си помисли Негова светлост, ако я види в това състояние.

Думите изглежда задвижиха някаква пружинка в ума на мамчето Прайс.

— Искам да изпия глътка порто за здравето на Негова светлост.