П. Удхаус - Граф или бръснар

Тони успя да пусне слаба усмивка. Да, нямаше съмнение, че нещата доста загрубяха.

— Нима не смятате, че има някаква… дори минимална вероятност — попита той, — това момиче да обича лорд Дройтуич единствено заради самия него, такъв какъвто е?

Тя категорично завъртя глава и един кичур от косата й закачливо затанцува пред очите й.

— Не и момиче от висшето общество. Виждала съм твърде много от тях. Когато съм правила маникюра им, нали разбирате. Вярно, това беше в Ню Йорк, но се съмнявам, че тукашните се различават по нещо.

— Те доверяваха ли ви се… тези момичета от висшето общество?

— Не може да бъде наречено точно доверяване. Но имаха навика да си бъбрят пред мен. Дали бяха цинични? О, питайте ме! Грабливи хищни птици, ето така мога да ги нарека аз.

Притеснението на Тони се усили.

— А как точно едно такова момиче сграбчва един мъж?

— О, хвали го… прави се на срамежлива… преструва се, че я интересуват разните неща, които той прави… настройва други мъже срещу него…

— Бърти Сметърст!

— Какво?

— Нищо — отвърна Тони. — Просто възклицание. Нещо като вик на болка. Продължавай.

— Предполагам на място като това тя сигурно ще го накара да я извежда на разходки на лунна светлина…

Тони потърка брадичка.

— Фреди е бил прав — отбеляза той с равен глас.

— Фреди?

— Брат ми.

— И той ли работи тук?

Тони се засмя.

— Да работи? Фреди? Ти не го познаваш. Той даже и пръстта си трудно помръдва.

Очите й се разшириха от споходило я подозрение.

— Слушайте — каза тя. — Кой сте вие всъщност? Изобщо не говорите като шофьор.

— Добър вечер, Ваша светлост — изрече гласът на мама Прайс зад тях, след което дискретно изхълца. — Търся ви навсякъде.

Момичето бе скочило от дивана и гледаше с укор слушателя на непредпазливите й признания.

— Ваша светлост? — изви тя.

— Съжалявам — каза й Тони. — Здравей, мамче.

— Не беше честно!

— Знам. Съжалявам.

— Така да ме подведете!

Госпожа Прайс смъмри момичето:

— Не се дръж обидно с Негова светлост, Поли. Какви ги приказваш?

— Мамче — каза Тони, — срам ме е да си призная, но наистина я подведох. Сигурно си ме възпитала много лошо.

— Можете да бъдете сигурен, милорд — отвърна намусено госпожа Прайс, — че съм ви обичала и съм се грижила за вас така, както всяко бебе мечтае да го обичат и да се грижат за него.

— Но явно малко си пускала в действие четката за коса. И ето какъв е резултатът. Аз излъгах съзнателно тази млада дама. Излъгах я, признавам си. Заблудих я и това си е.

Той скри лицето си в шепи. Поли се засмя. Госпожа Прайс се намръщи още повече.

— Ти притесняваш Негова светлост — успя да каже госпожа Прайс между две изхълцвания.

— Не — възрази Тони, — аз я притесних. Ние така се и срещнахме.

— Всичко туй ми изглежда много подозрително — каза строго госпожа Прайс. — И ако ме питате дали ми харесва, честно ще ви кажа, че изобщо не ми харесва.

Тя щеше да доразвие подхванатата тема, но в този момент вратата се отвори и Слингсби влетя в стаята.

— О! Пак си тук! Не ти ли казах…

В този миг той забеляза Тони и видът му на гневен хунски вожд тутакси бе заменен от икономско достолепие.

— Моля за извинение, милорд, нямах представа, че Ваша светлост е в стаята.

— Всичко е наред, Слингсби.

— Искам да ви уверя, милорд, че нямам вина заради това, че тази жена влиза и излиза оттук на всеки две минути като заек в дупката си.

— Не се притеснявай, Слингсби, водим приятен задушевен разговор.

— Много добре, милорд.

Тони се обърна към Поли.

— Впрочем — каза той, — май не се познаваме. Името ми с Дройтуич — граф.

Поли се усмихна със своята винаги готова да се появи усмивка.

— Моето е Браун — Поли.

— Здравейте, госпожице Браун.

— Приятно ми е да се запозная с вас, лорд Дройтуйч.

Двамата си стиснаха ръцете. В момента, в който ръкостискането скрепяваше новото познанство, в стаята влезе лейди Лидия Басинджър, следвана от сър Хърбърт.

Лейди Лидия се закова на прага. Госпожа Прайс не беше сред фаворитките й, а дневната в този момент изглеждаше прекалено препълнена с нея. С намерението да смъмри възмутителната според нея лекомисленост и фамилиарност на Поли Браун, мама Прайс бе започнала да се надува застрашително, което пък накара всички сетива на лейди Лидия да запротестират срещу прекалено големия обем, който е заела.

— А, Прайс — каза тя хладно, — как си?

Госпожа Прайс се олюля.

— Много добре, благодаря, м’лейди, само да не беше туй мое сърце.