П. Удхаус - Скрито-покрито

— Ама аз искам да й кажа защо…

— Никога не давай обяснения на жените. Безполезно е, уверявам те… Слушай, хайде да поговорим за по-приятни неща. На път съм да направя най-големия удар в живота си. Идеята не беше моя, а на приятелчето ми Рони Фиш. Акълия момче е, повярвай ми, има мозък колкото за двама.

— Не разбирам за какво говориш.

— За гениалното хрумване на Рони. По някакъв начин трябва да накарам чичо Лестър да ми отпусне пет стотачки от собствения ми капитал, за да участвам в предприятие, което е солидно почти като монетния двор. Само Рони може да го убеди да удовлетвори молбата ми. Ето защо го поканих в Ръдж.

— Тъй ли? — с безразличие промърмори Джон.

— За да не мрънка старият Лестър, поканих и господин Молой с дъщеря му. Рони ме посъветва да го сторя. Щом чичо разбере, че Томас е червив от пари, изобщо няма да забележи присъствието на Роналд Фиш. Старият скъперник душа дава да общува с богаташи.

— Поканил си онова момиче в Ръдж, така ли? — отчаяно възкликна Джон. Съвестта му беше чиста като току-що паднал сняг, ала беше прозрял, че авантюрата му с госпожица Молой е разгневила Пат, поради което за нищо на света не искаше отново да бъде в компанията на въпросната госпожица. Ако тя гостува в Ръдж, Пат ще си помисли… Бог знае какво. Като в просъница чу гласа на Хюго:

— Как реагира тя, Джон?

— Какво? Коя?

— Говоря за Пат, драги. Каза ли ти, че подготвих почвата за теб?

— Да. Идва ми да ти…

— Спокойно, братовчеде! — Хюго вдигна ръце, сякаш да се предпази. — Не е необходимо да ми благодариш. Сигурен съм, че би направил същото за мен. Е, как мина? Всичко наред ли е?

— И още питаш!

— Хей, да не е отхвърлила предложението ти?

— Щом искаш да знаеш, отговорът е положителен — отряза ме като кисела краставица.

— Страхувах се, че точно това ще се случи — въздъхна Хюго. — Нещо ме жегна, докато подготвях почвата. Дамата на сърцето ти беше някак равнодушна, погледът й бе безжизнен. Странно — продължи, отдавайки се на философски размишления. — Въпреки многото начини да дадеш положителен отговор, в подобни случаи момичетата винаги казват „не“. Някакъв американски статистик е установил, че освен стандартните думи „да“ и „добре“ в английския език съществуват близо петдесет начина за изразяване на съгласие, например „а-ха“, „ъ-хъ“, „бива“…

— Млък! — изкрещя Джон.

Братовчедът му добродушно го потупа по рамото:

— Не ти се сърдя, приятелю. Влизам ти в положението. Май нервите ти са поопънати, а? Разбира се, съвсем естествено е да си неспокоен, но моля те да изслушаш своя братовчед, който е изпълнен с житейска мъдрост. На твое място бих се взел здраво в ръце. Сигурно вече си разбрал, че си губиш времето, като тичаш след скъпата Пат. Признавам, че си я бива, момичета като нея не се срещат под път и над път, но щом е отказала да се омъжи за теб, няма да промени решението си. Послушай съвета ми: забрави я и потърси друга жена, която ще отвърне на чувствата ти. Какво ще кажеш за госпожица Молой? Не стига, че е красива, ами е и богата. Възползвай се от присъствието й в Ръдж и гледай да й завъртиш главата. Ти си идеалният съпруг за всяка жена. Домошар си, доставя ти удоволствие да окосиш моравата, после да обуеш удобни пантофи, да запалиш лула, да седнеш до половинката си и да слушате радио. Хайде, стегни се и опитай късмета си с госпожица Молой. Хванеш ли богата съпруга, животът ти ще бъде песен.

Няколко пъти Джон безуспешно се беше опитал да го прекъсне, но тъкмо когато отново се канеше да секне словесния изблик, се случи нещо, при което думите заседнаха в гърлото му. В непосредствена близост чу до болка познат глас:

— Дай ми чантата, Хюго.

Той рязко се обърна и видя Пат, която стоеше наблизо. Още изглеждаше като мъченица, но изражението й бе на жертва, чиито инквизитори са измислили ново изтезание.

— Чантата ми остана в теб — повтори тя.

— О… така ли? — гузно смотолеви младежът и й подаде чантичката, обшита с мъниста. Пат надменно протегна ръка. Настъпи неловко мълчание.

— Е, лека нощ — обади се Хюго.

— Лека нощ — процеди Пат.

— Лека нощ — осмели се да каже Джон.

— Лека нощ — отвърна тя. Обърна се, качи се в асансьора и кабината се понесе нагоре. Механизмът отчаяно се нуждаеше от смазване и виеше, сякаш оплакваше разбитите мечти на Джон.

На около километър от Кързън Стрийт в квартала Сохо има един по-малък и по-скромен хотел, наречен „Белвидере“. В момента, когато Пат и Хюго влязоха във фоайето на „Линкълн“, Доли Молой седеше пред тоалетката в стаята на втория етаж на „Белвидере“ и нанасяше на лицето си нощен крем. Появяването на Томас я накара да прекъсне заниманието си.