П. Удхаус - Скрито-покрито

— Горката, не подозира какво я очаква.

Също като Пат преди малко Джон беше потънал в дълбок размисъл. Гласът на девойката го сепна и той осъзна, че е сам с нея и че от него се очаква да води забавен разговор.

— Извинете, не чух какво казахте — промърмори с надеждата, че тя ще го остави на спокойствие.

Дори умът му да не беше зает с неразрешими проблеми, Джон нямаше да се зарадва, че е останал насаме с красавицата. Госпожица Молой (баща й я наричаше Доли) бе от момичетата, в чието присъствие стеснителните мъже се чувстват неловко. Напомняше на диамант, който хвърля студени отблясъци. Красивите й светлокафяви очи хвърляха предизвикателни погледи. Изглеждаше безкрайно самоуверена. Приличаше му на най-омразното му животно -кръвожадна тигрица.

— Казах, че приятелката ви пое голям риск, като се съгласи да танцува със Соупи. (Soapy (англ.) — подмазвач. — Б. пр.)

— Кой е Соупи? — попита Джон и му се стори, че за миг събеседницата му се смути, но успя да събере мислите си и да отговори:

— Ами… баща ми. Наричам го Соупи.

— Тъй ли? — измънка младежът.

— Соупи — разпалено продължи младата жена — е много сексапилен, но за съжаление има два леви крака. — Тя гърлено се изсмя. — Господи! Погледнете какви ги върши!

Джон си каза, че новата му позната сигурно ще го помисли за глупак, защото не забелязваше нищо нередно в танцовите изяви на баща й. Дори му се струваше, че за човек, който не е в първа младост, господин Молой притежава завидна пъргавина.

— Боя се, че нищичко не разбирам от танци — смирено промърмори той.

— Значи сте на крачка пред Соупи. Той даже не подозира за съществуването на танцови стъпки. Всеки път, като ме покани на дансинга, се моля да остана жива. Свикнала съм да ме настъпва, но неочакваните му подскоци направо ме убиват. А вас бива ли ви по танците?

— Не особено.

— Сега обаче ще потанцувате с мен. Не ме сдържа на едно място, когато свирят това парче.

Джон неохотно се изправи. От кратката размяна на реплика беше разбрал, че младата дама има високи изисквания към партньорите си на дансинга, и се страхуваше да не я разочарова. Щом се надсмива на приличен танцьор като господин Молой, самият той изобщо не е достоен за нея. Ала не виждаше начин да избегне изпитанието. Поведе я към дансинга, като се молеше да не се изложи.

Съдбата беше благосклонна към него. Танцуващите двойки бяха толкова нагъсто, че липсата на умение изобщо не се забелязваше. Дори гъвкавите младежи с жълтеникав тен и с накъдрени коси не можеха да се развихрят, а само пристъпваха от крак на крак. Този стил на танцуване напълно бе по вкуса на Джон. Той също започна да тъпче на едно място и за своя изненада установи, че се справя по-добре, отколкото беше очаквал. Поуспокои се и дори поведе разговор.

— Често ли идвате тук? — попита и облегна партньорката си на тесния гръб на един от типовете с накъдрена коса, който също беше попаднал в задръстването.

— За пръв път стъпвам в това заведение и, доста ще си помисля дали отново да го посетя. — Госпожица Молой критично се огледа. — Никога не съм виждала подобно жалко сборище. Погледнете онази персона с монокъла!

— Странна птица — съгласи се младежът.

— Последна грижа! — безмилостно отсече партньорката му. — Питам се защо, след като във всяка аптека се продава препарат за изтребване на паразити, тези момченца с накъдрени коси още са живи!

Джон усети симпатия към госпожица Молой. Отначало си беше помислил, че помежду им няма нищо общо, ала забележката й му подсказа, че по определени въпроси са на едно и също мнение. И той често се питаше защо не се предприемат решителни мерки по отношение на тези млади безделници.

Оркестърът престана да свири, ала Джон, който бе въодушевен от собствената си самоувереност, бурно заръкопляска, за да ги извика на бис.

Но „Университетските приятели“ изобщо не откликнаха. Допреди малко само един поощрителен жест бе достатъчен да ги потйкне към нови епилептични гърчове, сега обаче ги беше налегнала странна летаргия, като че бяха взели успокоително. Сякаш се бяха вкаменили и като хипнотизирани се взираха в човека с изпито лице и с лошо ушит костюм, който бе изникнал до диригента. Сетне гробната тишина бе нарушена от глас, идващ откъм вратата:

— Дами и господа, моля, върнете се по местата си.

— Полицейска акция — прошепна госпожица Молой. -Знаех си, че ще се случи!

Очевидно диагнозата й беше правилна. Дансингът постепенно се изпразни. Посетителите се отправиха към масите си с примирението на хора, които и друг път са имали подобно преживяване, и едва сега Джон забеляза, че като по магия залата се е изпълнила с копия на човека, който стоеше до господин Берман. Цивилните полицаи щъкаха между масите, най-нахално оглеждаха бутилките и усърдно драскаха в бележниците си. В храмове на удоволствието като „Мъстъд Спун“ времето сякаш лети и управителят бе допуснал невинното нарушение да се сервира алкохол след забранения от закона час.