П. Удхаус - Куково лято в Бландингс

Колкото повече размишляваше над възнамеряваното рисковано начинание, толкова по-непривлекателно му се струваше то. Въображението му не беше особено живо, но дори той успя да си представи с гробовна яснота ужасяващия провал, който щеше да последва, ако го пипнеха да краде диамантеното колие на леля си Констанс. Нормалната джентълменска почтеност щеше в такъв случай да запечати устните му относно съучастието на чичо Джо. И даже ако — което бе вероятно да се случи — нормалната почтеност му изневереше пред лицето на кризата, разумът му подсказваше, че чичо Джо положително ще отрече всякакво знание или връзка с безразсъдната постъпка. И тогава къде щеше да се озове той? Затънал до шия в смрадливата тиня. Защото Фреди не можеше да скрие от себе си, че нищо в досегашното му поведение няма да накара най-близките и скъпи нему люде да сметнат за изключена кражбата на роднинското бижу с чисто лични цели.

Присъдата в случай на залавяне щеше да е безкомпромисно заклеймяване.

И все пак цялото му същество въставаше срещу идеята мекушаво да допусне две хиляди лири да му се изплъзнат от пръстите…

Кръстопътищата на един млад човек.

Душевната агония, в която тези размисли го хвърлиха, го накара да скокне от удобните дълбини на креслото и неспокойно да зашари из стаята, при което безцелното бродене му причини болезнен сблъсък с дългата тясна маса, върху която икономът Бийч, спретната душа, имаше навика да подрежда грижливо ежедневниците, седмичниците и списанията, пристигащи в замъка. Сблъсъкът го извади от унеса и той разсеяно сграбчи най-близкия вестник, който се оказа „Морнинг Глоуб“. Върна се в креслото с надеждата да успокои нервите си с внимателен преглед на информацията за конните надбягвания. Защото, макар и оттеглен далеч от всякакво практическо участие в света на гонките, той все още изпитваше слаб меланхоличен интерес да узнае какво предвиждат Капитан Юзда, Главният Коняр, Малкият Умник и останалите вестникарски експерти за голямото събитие на деня. Запали цигара и разтвори вестника.

В следващия момент вместо да премине директно, както обикновено, към последната страница, посветена на спорта, той се завзира със странно пресъхнало гърло в една обява на първата страница.

Обявата беше добре разположена и хвана окото на много други читатели същата тази сутрин. Текстът й целеше привличане на вниманието и го постигаше. Но докато други, които я прочетоха, просто се усмихнаха и си помислиха бегло как е възможно някой да хвърля пари за публикуване на такива врели-некипели във вестника, за Фреди нейното послание се оказа напълно приемливо. То му звучеше Истински. Промитият му от филмите мозък прие обявата за чиста монета.

Тя звучеше както следва:

ОСТАВЕТЕ ВСИЧКО В РЪЦЕТЕ НА СМИТ

Смит ще Ви помогне

Смит е готов на всичко

ИСКАТЕ ЛИ

Някой да управлява делата ви?

Някой да управлява бизнеса ви?

Някой да изведе кучето на разходка?

Някой да убие леля ви?

СМИТ ЩЕ ГО НАПРАВИ

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НЕ Е ПРЕЧКА

Каквато и работа да предложите

(Стига да няма нищо общо с риба)

СМИТ ЩЕ Я СВЪРШИ

Адрес за поръчки: до Р. Смит, П. К. 365

ОСТАВЕТЕ ВСИЧКО В РЪЦЕТЕ НА СМИТ

Фреди изпусна вестника и си пое дълбоко въздух. Вдигна го отново и прочете втори път обявата. Да, звучеше добре.

Нещо повече — тя бе неприкрит отговор на молитва. В този именно момент Фреди много живо осъзна, че се нуждае от партньор, който да сподели рисковете на начинанието, с което тъй безразсъдно се бе нагърбил. По-скоро не толкова да ги сподели, колкото изцяло да ги свали от раменете му. А такъв партньор не само че се появи, но и се постави в негово разпореждане. Чичо Джо щеше да му даде две хиляди, ако увенчаеше с успех мероприятието. Този човек от обявата сигурно щеше да е очарован да се включи за няколко стотачки…

Две минути по-късно Фреди седеше зад бюрото и пишеше писмо. От време на време страхливо се озърташе през рамо към вратата. Но къщата тънеше в мълчание. Никакви крадливи стъпки не прекъснаха заниманието му.

Фреди излезе навън в градината. Не се отдалечи много, когато някъде отблизо ветрецът довя до ушите му забележка на висок глас относно шотландския инат, която можеше да има само един източник. Той ускори крачка.

— Здравей, родителю.

— Е, Фредерик?

Фреди пристъпваше от крак на крак.

— Кажи ми, родителю, мислиш ли, че мога да те придружа до града днес следобед?

— Какво!