П. Удхаус - Нещо, дето се гърчи

— Ти ме изненадваш!

— Не се ядосвай. Тъкмо ще можеш да оплюеш новия й роман.

— Това и смятам да направя — мрачно се съгласил Роналд, като си спомнил мъките в кабинета й от първа до седма глава.

— Но междувременно е за предпочитане повече да не се срещате. Ако питаш мен, най-добре ще е да хванеш нощния влак и да изчезнеш, без да се сбогуваш с нея. Има един чудно удобен влак — онзи, с който превозват млякото и който ще те достави в Лондон в седем без четвърт.

— Кога тръгва?

— В три и четвърт.

— Ще го взема.

Настъпила пауза. Робърта Уикъм пристъпила напред.

— Роналд! — нежно издумала тя. — Такава си душица, дето не ме издаде. Страшно ценя този ти жест.

— Няма за какво.

— Иначе щеше да избухне невъобразим скандал. Боя се, че мама би ми отнела колата.

— Това би било ужасно.

— Много бих искала да се видим пак в най-скоро време. Другата седмица ще дойда в Лондон. Искаш ли да обядваме заедно? А след това ще отидем в Хайд Парк или някъде другаде на тихо и приятно.

Роналд я изгледал напрегнато.

— Ще ти пиша по въпроса — продумал най-сетне.

Сър Джозеф Морзби закусвал много рано. Стрелките на часовника сочели едва осем и пет, когато влязъл в трапезарията с жизнерадостна и изпълнена с надежди стъпка. Обонянието му подсказвало, че там зад вратата го очакват бъбречета на скара и бекон с яйца. За голяма своя изненада установил, че освен тях го очаквал и племенникът му Роналд. Младежът нетърпеливо крачел напред-назад по килима. Видът му бил поизмачкан, като че не бил спал, а очите му били зачервени.

— Роналд! — възкликнал сър Джозеф. — Какво правиш тук? Значи, въпреки всичко не си заминал за Скелдингс?

— Заминах — издумал Роналд с глух, много особен глас.

— Тогава какво…

— Чичо Джозеф — започнал младият човек, — спомняш ли си какво говорихме онзи ден по време на вечеря? Мислиш ли наистина, че Люси ще се съгласи да стане моя жена, ако я помоля?

— Какво? Но момчето ми, та тя от години е влюбена в теб!

— Станала ли е вече?

— Не. Никога не закусва преди девет.

— Ще почакам тогава.

Сър Джозеф взел да му стиска ръката.

— Роналд, момчето ми…

Но на момчето нещо му тежало и никак не му било до словоизлияния.

— Чичо, ще имаш ли нещо против, ако ти правя компания по време на закуска?

— Но, момчето ми, разбира се…

— Тогава поръчай да ми опържат и на мен две-три яйца с няколко резена бекон. А докато чакам, ще започна с бъбреците.

В девет и десет сър Джозеф случайно влязъл в дневната. Мислел, че там няма никой, ала голямото кресло до прозореца било заето от племенника му Роналд. Бил се разположил с вид на човек, към когото светът най-сетне се е отнесъл както подобава. А на пода в краката му се гушела Люси и лицезреела с обожание младия мъж.

— Да, да — шепнела тя. — Просто чудесно. Продължавай, мили.

Сър Джозеф се изнизал на пръсти, преди да го забележат. Докато затварял безшумно вратата, чул гласа на Роналд:

— Валеше като из ведро, нали си спомняш, и тъкмо бях стигнал ъгъла на Дюк Стрийт…

© П. Г. Удхаус

© 1997 Жечка Георгиева, превод от английски

P. G. Wodehouse

Сканиране: NomaD, 2007

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2007

Публикация:

П. Г. Удхаус

СТРИХНИН В СУПАТА…

И МНОГО ДРУГИ ИСТОРИИ

Английска

Подбор и превод от английски: Жечка Георгиева

Художествено оформление: Момчил Колчев

Печатни коли 38. Формат 84/108/16

ИК „КОЛИБРИ“, София, 1997

Печат: „АБАГАР“ ЕООД, В. Търново

ISBN 954-529-065-X

P. G. WODEHOUSE

Very Good Jeeves

Carry on Jeeves

Young Men In Spats

Eggs, Beens and Crumpets

Meet Mr. Mulliner

Mulliner Nights

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4567]

Последна редакция: 2007-12-11 18:00:00

Пасаж с много скъпи бутици на улица Пикадили. — Б. пр.