П. Удхаус - Нещо, дето се гърчи

— Заешкият тип ли?

— Нищо лошо няма в това да си заек — опитал се да го успокои сър Джозеф. — Всеки разумен мъж има заешко сърце. Това означава само, че предпочиташ да водиш нормален здравословен живот, а не да препускаш напред-назад като… като незаек. Това, което се опитваш да направиш, момчето ми, е да излезеш от собствения си зоологически вид, а то никога не води до добро. Половината от днешните разводи се дължат на факта, че зайците не щат да повярват, че са зайци, докато не стане твърде късно. Природата на заека е…

— Предлагам да се присъединим към дамите, чичо Джозеф! — хладно го срязал Роналд. — Леля Емили сигурно се пита какво е станало с нас.

Въпреки вродената скромност, присъща на героите, Роналд открил на другата сутрин на път за клуба си с чувство, твърде доближаващо се до огорчението, че лондонската преса единодушно била решила да премълчи вчерашния му подвиг. Не че човек се надява на малко реклама, разбира се, или пък разчита на нея. Но все пак някое параграфче, озаглавено „Храбро поведение на писател“ или „Критичен момент за един критик“, никак не би навредило на продажбата на малкото му книжле с дълбокомислени есета, което издателство „Бленкинсоп“ бе пуснало на пазара.

А след спасяването си онзи тип имал тъй трогателно признателен вид! Дращейки с кални ръце по ризата на Роналд, той се клел, че докато е жив, нямало да забрави този момент. А не си сторил труда дори да се обади в някой вестник!

Е, какво да се прави, Роналд преглътнал разочарованието заедно с лекия обяд и се прибрал у дома, където прислужникът му Брайс тъкмо доопаковал багажа.

— Багажа ли стягаш? Браво! Пристигнаха ли онези чорапи?

— Да, сър.

— Чудесно! — Ставало дума за едни много специални мъжки чорапи, закупени от Бърлингтънската аркада 1 1 Пасаж с много скъпи бутици на улица Пикадили. — Б. пр. : били приглушено страстни. Той възлагал на тях големи надежди. Приближил се разсеяно до масата и върху нея забелязал голяма мукавена кутия. — Туй пък какво е?

— Донесе я преди малко някакъв човек, сър. Един такъв не особено добре облечен индивид. Бележката, която придружаваше пакета, е върху камината, сър.

Роналд отишъл до камината, разгледал с придирчиво неодобрение не съвсем чистия плик и предпазливо го отворил.

— Имам чувството, сър — продължил Брайс, — че в кутията има нещо живо. Когато я поех, останах с впечатлението, че вътре нещо се гърчи.

— О, господи! — възкликнал Роналд, който се бил зачел в писмото.

— Да, сър?

— Змия! Този идиот ми е изпратил змия! То бива човек да е невменя…

Прекъснало го настойчиво натискане на звънеца. Брайс се надигнал от куфара и изчезнал. Роналд продължил да се блещи срещу нежелания подарък.

— Госпожица Уикъм, сър — обявил Брайс от вратата.

Посетителката, която нахълтала енергично в стаята, била млада и надарена с рядка красота. Имала вид на прогимназист, издокаран в дрехите на сестра си.

— А! — огледала тя със светнал поглед куфара. — Радвам се, че развиваш бурна дейност. Време е да тръгваме. Ще те откарам с колата — тя е двуместна. — Госпожица Уикъм направила една обиколка на стаята. — Я! — Била забелязала кутията. За всеки случай поклатила съдържанието й. — Слушай, вътре нещо шава!

— Да, вътре има…

— Роналд! — прекъснала го тя, продължавайки да клати кутията. — Трябва незабавно да проверим какво е! Явно е жив организъм. Като го разклатиш, определено започва да се гърчи.

— Нищо страшно. Само една змия.

— Змия!

— Съвършено безобидна — побързал да я увери той. — Този тиквеник изрично го подчертава. Но това няма никакво значение, тъй като възнамерявам да му я върна.

Госпожица Уикъм изквичала от удоволствие.

— Кой ти изпраща змии?

Роналд скромно се изкашлял.

— Аз, такова… ъ-ъ… случайно спасих един човешки живот. Вървях си, значи, по Дюк Стрийт…

— Колко странно — замислено продължила госпожица Уикъм. — Толкова години си живея живота и през ум да не ми мине да си взема змия!

— …когато един мъж…

— А тя е от първа необходимост за едно момиче!

— …се подхлъзна на паветата насред платното…

— Какви невероятни възможности крие една змия! Най-добрият приятел на светската жена! Пльосваш я след вечеря насред масата и цялата компания си припада по теб!

Роналд — макар че естествено нищо не било в състояние да разклати непоколебимата му любов — усетил някакво мимолетно чувство на раздразнение.

— Ще кажа на Брайс да я върне на онзи — прекъснал той разказа си, усетил, че е безсмислено да продължава.