П. Удхаус - Човек на живота

— Благодаря — отвърна с нескрито задоволство Мифлин. — Тъкмо приказвахме за тебе, Джими. Сигурно си пристигнал на „Мавритания“?

— Тоя път старата таратайка не подобри рекорда — обади се Сътън.

В очите на Джими пропълзя тъга.

— За мене пристигна прекалено бързо. Не разбирам защо хората толкова бързат да се доберат до брега — продължи той припряно. — Така ми се искаше пътуването да продължи, за да подишам морския въздух.

— А? Знам го аз тоя морски въздух — промърмори Мифлин.

Джими го стрелна с поглед.

— Какви ги мутолевиш, Артър?

— Нищо, нищо — отвърна Мифлин с мазен тон.

— Джими, какво мислиш за тазвечершното представление? — провикна се Райкс.

— Хареса ми. Артър беше истинска бомба. Макар че не мога да проумея какви са тия четки към съсловието на крадците. Ако се съди по някои пиеси, които се поставят сега, човек би си помислил, че трябва да си обирджия, ако искаш да станеш национален герой.

— Това е почитанието — отвърна Мифлин, — което глупостта поднася на умната глава. Трябва ти мозък, за да си добър крадец. Ако черепът ти кънти на кухо при всяко почукване, не можеш да се надяваш…

Джими се облегна на стола и проговори тихо, но решително.

— Всеки средно интелигентен човек може да проникне с взлом в чужда къща.

Мифлин скочи и взе да жестикулира. Това си беше чиста ерес.

— Драги ми момко, какви са тия абсолютни…

— Аз бих могъл — подхвърли Джими, запалвайки пурата си.

Последва взрив от смях и възгласи на одобрение. През последните няколко седмици, по време на репетициите на „Скъпа, крадецът иде“, Артър Мифлин беше задръствал атмосферата на Клуба с безконечните си теории върху акта на обира. Това беше първата му голяма роля и той се бе потопил изцяло в тънкостите й. Беше изчел де що литература има за кражбата като такава. Беше приказвал с детективи. Всяка вечер беше доразвивал гледището си пред братята зевзеци във вид на проповеди за това колко деликатна и трудна работа е да проникнеш в чуждо жилище, докато накрая публиката му реши да въстане.

Затова цялата членска маса на зевзеците остана възхитена, когато Джими, очевидно по своя инициатива, нагази с уверена крачка на територията на великия специалист само пет минути след срещата им. Едва ли някой би могъл да ги заподозре, че именно те са подстрекателите.

— Ти! — изпръхтя презрително Мифлин.

— Аз!

— Ти! Та ти не би могъл да проникнеш и в яйце, освен ако вече не е опържено.

— На какво ще се обзаложиш?

Наличната членска маса зевзеци като по команда вдигнаха глави и наостриха уши. Магическата дума „облог“, произнесена в тази стая, винаги внасяше живителна струя в живота им и те погледнаха с очакване Артър Мифлин.

— Върви да си легнеш, Джими! — въздъхна претворителят на касоразбивачи. — Върви! Ще дойда да те завия с юрганчето. Една чаша хубав силен чай на сутринта и ще забравиш, че тази вечер яко ти е хлопала дъската.

Вълна от ропот се надигна сред компанията. Възмутени гласове обвиниха Артър Мифлин във вероломство. Окуражителни гласове го съветваха да не бъде отстъпник.

— Виждаш ли! Подиграват ти се! — настъпи го Джими. — И с пълно право. Бъди мъж, Артър. На какво ще се обзаложиш?

Мифлин го погледна със съжаление.

— Не знаеш с какво се захващаш, драги ми Джими. Ти си с половин век назад във времето. Мислиш си, че всичко, от което има нужда един обирджия, е маска, брада и фенер. Аз пък ти казвам, че ти е нужно специализирано образование. Говорил съм със сума ти детективи и знам. Хайде да те видя, момчето ми. Имаш ли пълни познания по химия, физика, токсикология…

— Разбира се, че имам.

— Електричество и микроскопи?

— Ти направо ми разкри тайната.

— Можеш ли да използваш оксиацетиленова горелка?

— Винаги си нося една в чантата.

— Какво знаеш за упоителните средства?

— На практика всичко. Това е едно от любимите ми хобита.

— Можеш ли да получиш нитроглицерин?

— Нитроглицерин?

— Нитроглицерин — потвърди господин Главният герой.

Джими повдигна вежди.

— Архитектът прави ли си сам тухлите? Оставям грубата работа по подготовката на помощниците ми. Те ми правят нитроглицерина.

— Да не си мислиш, че Джими е някой от твоите прости обирджийчета — намеси се Сътън. — Той е истински експерт. Така си изкарва парите. Никога не съм вярвал на оная история с наследството.

— Джими — възрази Мифлин и с пренебрежение изгледа заобикалящите го зевзеци — не би отворил и детска касичка. Той не би отворил, ако щете, и консерва с копърка.