П. Удхаус - Човек на живота

— Хм — измърмори Уилет, който беше кисел заради несполуките на „Красавицата“, — и какво толкова? Лесно е да си играеш на филантроп, когато се къпеш в мангизи.

— Да — възрази Мифлин, — но не е чак толкова лесно, когато взимаш трийсет долара на седмица от някакъв си мижав вестник. Нещо си забравил, а? Когато Джими беше репортер в „Нюз“, на врата му висяха цяла тайфа нехранимайковци. Забележете, не става дума чат-пат да му искаш назаем някой и друг долар, а направо да му висиш на врата — да му спиш на дивана и да му ядеш на масата. Направо побеснявах. Често го питах как търпи това положение. А той казваше, че бедните души нямало къде да отидат и че щял да намери начин да се погрижи за тях. Което и правеше, макар че не разбирах как успява с тия подаяния от тридесет долара на седмица.

— Ако си такъв глупак да се оставиш да те доят… — започна Уилет.

— О, я стига — намеси се Райкс. — Никой тука няма да обижда Джими.

— Както и да е — рече Сътън. — Това момче излезе дяволски късметлия, като получи тия пари. Не можеш вечно да храниш гладните гърла с тридесет долара на седмица. Между другото, Артър, как стана това? Чух, че гърненцето с жълтици дошло от чичо му.

— Не беше от чичо му. Струва ми се, ставаше дума за някаква романтична история. Някакъв тип, който бил влюбен в майката на Джими преди много години. Отишъл в Австралия, натрупал богатство, ритнал камбаната и оставил мангизите на госпожа Пит или на нейните деца. За съжаление по време на тази случка тя вече не била между живите. Джими, естествено, не подозирал какво му се готви и изведнъж хоп — получава писмо от адвокат, който го кани на среща. Отива той и очите му падат на масата. Половин час след това си ги е търсил по покривката. И как не — в ръцете му падат петстотин хилядарки, готови за харчене.

Разговорът за Джими Пит вече напълно беше изтласкал „Скъпа, крадецът иде“. Всички присъстващи познаваха Джими. Повечето го помнеха от дните му във вестника. И макар по-скоро биха се пръснали, отколкото да си го признаят, бяха благодарни на Джими, че сега, когато можеше да подпише чек за половин милион, не си беше променил отношението към тях от ония тридесетдоларови седмици. Наследството, естествено, не може да направи един млад мъж по-благороден или по-красив, но проблемът е, че въпросният млад мъж не винаги е наясно с това.

— Животът на Джими е доста странен — продължи Мифлин. — Може да се каже, че се е пробвал почти във всичко. Знаете ли, че преди да иде във вестника, беше артист? Струва ми се, само в пътуващи трупи. Но му писна и се отказа. Там му беше грешката. Никъде не се задържаше. Учеше право в университета, но не го довърши. След като напусна театъра, Джими тръгна да обикаля из Щатите без пукнат цент в джоба си, като се хващаше където свари. За няколко дни беше келнер, но го изгониха, защото трошал чиниите като истински грък по време на сиртаки. После се цани в някакъв бижутерски магазин, нали е специалист по бижутата. А пък друг път спечели сто долара, като издържа три рунда с Брейди Хлапето. Тогава Хлапето обикаляше страната, след като измъкна купата от Джими Гаруин, и предлагаше по сто долара на всеки, който издържи три рунда с него. Джими го направи като на майтап. Беше най-добрият аматьор в своята категория. Хлапето го увещаваше да се захване с бокса сериозно, но в ония дни Джими не се хващаше сериозно с нищо. Той е с цигански дух и не се чувства истински щастлив, ако задникът му не се търка в друсаща се седалка. Май и богатството не го е променило.

— Е, сега може да си позволи да пътува — въздъхна Райкс. — Де да можех…

— Чували ли сте за Джими и… — започна наново Мифлин, но одисеята за Джими Пит беше прекъсната.

Вратата се отвори и на прага се появи самият Одисей.

Джими Пит беше младеж среден на ръст, но широките му масивни гърди го правеха да изглежда по-нисък отколкото е. Брадичката му беше квадратна и леко удължена. Всичко това в комбинация с наперената стойка и с чифт кафяви като на бултериер очи придаваха на вида му агресивност, която не отговаряше на характера му. Вярно, приличаше на бултериер, но не само по очите, а и по добрата природа. Но когато го предизвикаха, притежаваше още и твърдоглавия инат на въпросната порода.

Чуха се възгласи за добре дошъл.

— Здрасти, Джими.

— Кога се върна?

— Сядай тука. Има място.

— Къде се запиля бе, момче?

— Келнер! Какво ще пиеш, Джими?

Джими се тръшна на един стол и се прозя.

— Е — рече той, — как е хавата? Здрасти, Райкс! Не играеше ли в „Скъпа, крадецът иде“? Май те видях там. Хей, Артър! Поздравления. Каза си парчето супер.