П. Удхаус - Бил Завоевателя

Бедата ни прави добри стратези. Бил хвана човека за раменете и го завъртя:

— Аз не знам, но ей онова момче с портокалите и шоколадите ще ви каже.

— Благодаря, сър. Благодаря.

— Моля. Флик, скъпа, откакто си заминала, съм страшно нещастен. Отначало не разбрах какво ми е и изведнъж… Трябва да говоря бързо, затова… Обичам те, аз… Моля? — нещо като чадър го смуши в ребрата.

Една могъща дама с кафяв воал, развят под шапката й, повтори въпроса си:

— Къде мога да си намеря носач?!

Защо тия хора все него питаха, сякаш беше гише информация? Опитваше се да гледа възможно най-строго, а те все към него се обръщаха, все едно им беше ангел хранител.

— Пълно е с носачи! Има един до момчето с портокалите и шоколада.

— Не го виждам.

— Ей сега беше там.

Дамата се оттегли недоволна, а Бил за пореден път се обърна към Флик.

— С ваше разрешение, сър.

Сега беше носач с празна количка. Бил бе поразен от иронията на съдбата. Сега го прекъсваше един носач, търсещ могъщи дами с тонове багаж, а само преди миг могъща дама с тонове багаж го бе прекъснала, търсейки носач. Събирането на тия сродни души несъмнено би било добро дело, но сега беше зает с друго.

— Знам какво ще кажеш — каза той на Флик. — Ще кажеш, ами Алис Коукър? Забрави за нея. Това си беше обикновено увлечение. Обичам теб и само теб, открих, че съм те обикнал в първия миг, когато те видях…

С каква невероятна лекота говореше! Достатъчно беше да я погледне и думите сами идваха. Каква увереност и спокойствие му вдъхваше. Не беше по-мъчно от това да кажеш на стар приятел, че се радваш да го видиш. Ни помен от треперенето и заекването пред властния поглед на Алис Коукър. Пълна глупост е било да мислиш, че си влюбен в жена, която те кара да трепериш и да заекваш. Страшно е важно в любовта — Бил вече се смяташе за експерт по въпроса — да се чувстваш спокоен и щастлив с жената, в която си влюбен, сякаш е част от самия теб:

— Флик, скъпа! Да вървим да се женим!

Очите й се впиха в неговите — най-ясните, най-сините очи. Гара Уотърлу се озари в неземна светлина. Усмивката й успокои всеки нерв в тялото му и потопи сърцето му в несънувано блаженство. Беше като светещ прозорец през гъстия снеговалеж, запален, за да посрещне изнурения пътник. В края на краищата тази прекрасна гара беше пълна с целуващи се хора. Той се наведе и без много приказки я целуна. А тази целувка му се стори като окончателно подпечатване на договор, чиито условия отдавна са били уредени. Толкова простичка, толкова естествена. И някак си целувката постави нещата на твърда почва, защото за пръв път, откакто се бе намерил в тоя водовъртеж от хора, успя да каже нещо свързано:

— Ти защо дойде? Тъкмо щях да тръгвам за Америка да те търся.

— Свърших парите и трябваше да изпратя телеграма до вкъщи. Нашите ме пратиха при чичо ти и той ме докара дотук.

— Алис Коукър не се ли погрижи за теб?

— Не съм й се обаждала.

— Защо? Ох! Разбира се! Какъв идиот съм да те пращам при нея! Колкото повече гледам назад, толкова повече се убеждавам, че няма по-голям глупак на тоя свят от мен!

— Не е вярно…

— Вярно е. Само колко време ми трябваше, за да осъзная, че те обичам! Ти наистина ли ме обичаш, Флики?

— Разбира се, винаги съм те обичала!

— Да ме обесят, ако разбирам защо! Чувствам, че е така, но защо?

— Защото си най-прекрасният мъж на земята…

— Боже Господи! Не е вярно, но точно така се чувствам, когато ти ме погледнеш.

Флик стисна ръката му.

— Били, миличък, какво ще правим?

Бил се изненада.

— Ами ще се оженим, какво друго! Възможно най-скоро. Трябва да си намеря работа. Не можем да живеем от нищото. Но ще се оправим. Имам предчувствие, че чичо Кули ще клекне. Трябва ми само начален старт.

— Много ще е трудно.

— Ами! Ще видиш!

— С мен ще е трудно. Нали уж се връщам, за да се омъжа за Родерик…

— Какво! Искаш да кажеш, че тая глупост продължава? Кой може да омъжи едно момиче насила през двайсети век?

— Когато вуйчо Джордж и леля Франсес решат нещо, няма значение кой век е — простичко обясни Флик.

— Не, няма да го направиш! — Бил внезапно се уплаши.

— Няма, разбира се! Но, Били, трябва да побързаме и да направим нещо… След всичко, което стана, ще бъда като затворник в Холи хаус. В пълна немилост. Все едно затворник, хванат след опит за бягство. Няма да имам смелост да се опитам пак да бягам, докато нещата не се поуталожат. Трябва да ми съобщиш, щом си готов.

— Ще ти пиша.

— Не, може да хванат писмата ти и ще стане още по-лошо.